От известно време в интернет върви петиция срещу Закона за научните степени и научните длъжности, предложен от министър Игнатов и приет на първо четене на 19.12.2009 г.
Подписката е инициирана от учреденото през м. юни 2007 г. Гражданско движение за защита на науката и образованието в България.
В нея наши учени настояват законът да не бъде допускан до второ четене и да бъде изтеглен от НС.
Мнението им е, че той ще доведе до безпрецедентнo и катастрофалнo сваляне на качеството и на практика – до унищожаването, на науката и висшето образование в страната.
Участниците в петицията искат този и всички закони, свързани с науката и висшето образование, да бъдат подготвени със същественото участие на учени от водещите университети и научни институти в България.
Въпреки че в последния проект на закона част от оспорваните в подписката текстове са поправени, в него са останали много грешки, противоречия и неясноти.
Научната общност продължава да настоява, че те могат да бъдат отстранени само ако всички закони, свързани с науката и висшето образование, бъдат подготвени в пакет и със същественото участие на учени от водещите университети и научни институти в България.
"Всякакви предложения, хвърлени в публичното пространство от страна на министъра на образованието, младежта и науката, без да са обсъдени с научната общност, освен че са некоректни, обезсмислят усилията за последователно и реално реформиране", е официалното мнение и на Управителния съвет на БАН, публикувано днес.
Сред подписалите досега петицията 600 учени и университетски преподаватели стоят известни имена в природо-математичните науки, като акад. Иван Гуцов, акад. Дочи Ексерова, акад. Камен Куманов, акад. Mатей Mатеев, акад. Дечко Павлов, акад. Чавдар Палев, акад. Александър Петров, акад. Иван Тодоров, чл.-кор. Васил Андреев, чл.-кор. Христо Цветанов, проф. Димитър Скордев и много други (не всички са изписали званията си).
Петицията е подписана и от над 40 български учени, работещи в институти и университети в Европа и САЩ, сред които са световнопризнати учени като Иван Костов (CEA-Saclay, Париж, Франция), Стефан Нончев (IAB, Гренобъл, Франция), Сергей Петков (SISSA, Триест, Италия), Емери Сокачев (LAPTH, Анси, Франция), Андрей Тодоров (Сан Франциско, САЩ).
В коментара на акад. Иван Тодоров (едно от световните имена в теорeтичната физика, станал академик на 41 години) се казва:
"Децентрализацията при присъждане на научни степени и звания може да има положителен ефект само при условие на предварителен строг отбор (проведен с участие на компетентни учени от БАН, СУ и ВАК) на висшите учебни заведения, които получават право да дават професорски звания".
Акад. Иван Гуцов (физико-химик):
"Реформирането на досега съществуващата система на организация на науката и университетското образование у нас е една необходимост. Представеният официален проект в сегашния му вид обаче, вместо да стимулира развитието на най-добрите институции и на най-способните хора на науката, всъщност опорочава основната идея на реформата. Правилният подход в провеждането на подобна реформа е само един: широко и отговорно обсъждане на проблемите в национален мащаб, преди да се внесат в Народното събрание. Грешки дори в детайлите на предлагания закон могат да имат катастрофални последици за нашата наука, за университетското образование и за националната ни идентичност".
Чл.-кор. Христо Цветанов (химик):
"Убеден съм, че предлаганият закон ще "уреди" некадърниците, слабите учени и странните университети. Ако държавата иска да започне реално устройство на науката и висшето образование, нека въведе порядък и се очисти от многобройните псевдоуниверситети. Това може да стане само след истинска акредитация".
Проф. Стефан Нончев (молекулярен биолог, IAB, Гренобъл, Франция):
"Законопроектът е прибързан, хаотичен и недомислен. Не е редно да бъде приет от парламента".
Проф. Андрей Тодоров (математик, Сан Франциско, САЩ):
"Шокиращо е, че настоящото правителство на България няма визия за бъдещето, което се базира на науката. Най-много трябва да се инвестира в научните изследвания".
Проф. Димитър Скордев (математик):
"Българската наука и образование все пак някак оцеляха след 45 години политически диктат, но дали ще оцелеят след очертаващото се ново безцеремонно и некомпетентно администриране!?"
Атанас Киряков:
"Ръководя българска софтуерна фирма с активна изследователска и развойна дейност. Успехите на нашата фирма се дължат в огромна степен на подготовката на кадрите ни в институти на БАН. Активно сътрудничим с повече от 50 водещи академични организации в Западна Европа и сме запознати с принципите на организация на научната дейност там. От тази позиция искам убедено да подкрепя петицията и да споделя сериозни притеснения относно последиците, ако законът бъде приет във вида, в който той бе приет на първо четене. Убеден съм в нуждата от спешна сериозна реформа в много аспекти на работата на висшите учебни заведения и на научните институти, но тези промени трябва да бъдат обсъдени и обмислени по-добре".
Доц. д-р Михаил Тодоров (ФПМИ, ТУ):
"Ако законът бъде приет в този му вид, то това ще е окончателен разгром за българската наука и висше образование. Явно на нашия политически небосклон си имаме нов Павлик Морозов, който е решил да "разкулачи" постиженията и традициите, създадени в продължение на много години от поколения изявени български учени и университетски преподаватели. Че имаме нужда от ново законодателство, няма съмнение, но предложеното е много далеч от тази нужда. Проектът е неиздържан във всяко отношение и прилича много повече на съшита с бели конци политическа поръчка, отколкото на юридически издържан документ".
Кратка информация за проблема и инициативата на Гражданското движение за защита на науката и образованието в България излезе и в престижното списание Nature.

Anthropic спря достъпа до водещи АІ модели заради забрана за чуждестранна употреба от САЩ
Времето и логистиката в Черно море остават основен двигател на световните цени на пшеницата
След успеха на SpaceX на борсата Tesla вече не е „златното дете“ на Илон Мъск
ООН отчете най-много убити и ранени мирни жители за месец в Украйна от 2022 г. насам
Удвояването на периода за гражданство удари най-популярната програма "Златна виза" в Европа
Глобалните бюджети – възможност за по-добър контрол в българското здравеопазване
БСК за "кошница с грижа": Цените няма да се понижат, някои от санкциите са прекомерни
Новолуние в Близнаци на 15 юни: Вселената предлага нови възможности и големи промени
ИПБ със сигнал до прокуратурата за АМ "Хемус“, Шишков и олигарсите
Пътят след диагнозата множествена склероза: "Да храним мотивацията си, а не болестите"
Андрей Гюров и съпругата му пеят "Знам място по-добро" на концерт на БГ Радио (+ВИДЕО)
"Дигитална деменция" - как устройствата увреждат психиката ни (ВИДЕО)
Роберто Мартинес: Кристиано Роналдо е незаменим и истинска легенда на футбола
Стефан Софиянски: Левски има сили за Шампионската лига, но трябва повече български футболисти
Монтела преди старта на Мондиал 2026: Турция трябва да играе без напрежение срещу Австралия
Мачовете по телевизията днес, 13 юни
ФИФА защити данните за посещаемостта на Световното първенство въпреки видимите празни места по трибуните
Дениз Ундав: От Втора белгийска дивизия до Световното първенство с Германия
Пухкави милинки с кисело мляко
Защо на някои хора им е трудно да проявяват емпатия
ИГРА: Участвайте и можете да спечелите страхотни награди от филма „Играта на играчките 5“
10 летни разядки със сирене
Кажете сбогом на тъмните кръгове: 5 домашни маски с видим ефект
Любовен хороскоп за 15 – 21 юни
6-месечно бебе почина в болницата в Търговище
Сериозен брой ухапани от кърлежжи във Варна и региона
Военен самолет се разби на летище
"Войната" по пътищата взе три жертви за последните 24 часа
Тръмп спрял планове на Пентагона за операция по изземването на урана
Бразилия започва без Неймар
Мъж, изпаднал в клинична смърт, разказва за срещата си с Бог в рая
Учени дават обяснение на странен шум, който милиони хора по света чуват късно вечер
Опровергано: Пирамидата в Индонезия не е толкова стара, колкото се твърдеше
SpaceX излиза на борсата с най-голямото първично публично предлагане в историята
Астрономи са напът да разрешат мистерията на „малките червени точки“
Рядка акула-гоблин бе заснета на изумителна дълбочина в океана