ЕС да държи британците вътре, руснаците - вън, германците - долу

Първият генерален секретар на НАТО лорд Исмей веднъж беше казал, че западният съюз за отбрана е създаден, за да задържи "американците вътре, руснаците - вън и германците – долу".

Задачата, пред която е изправен сега Европейският съюз, може да бъде описана като задържане на британците вътре, руснаците - вън, а германците – долу, пише  Пол Тейлър, Ройтерс.

Желанието на премиера Дейвид Камерън да предоговори британските отношения с ЕС и да подложи резултата от това предоговаряне на референдум през 2017 г. означава, че следващите няколко години ще минат под знака на пазарлъци за правомощията на Брюксел и клаузите за неучастие на Лондон в някои политики на
ЕС.

Ако Великобритания - третата по големина икономика в Европа, важен финансов център и едновременно най-голямата военна и дипломатическа сила, стане първата държава, която напусне блока, това било сериозен удар за самата нея, но и за глобалните позиции на ЕС.

Напрежението миналия месец около номинирането на Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия въпреки упоритите възражения на Великобритания вече даде представа колко проблемни ще са предстоящите преговори, ако Камерън бъде преизбран догодина.

Подложен на силния натиск на евроскептиците у дома, британският лидер рискува да надцени шансовете си, да разчете погрешно позициите и да отблъсне важни съюзници, по същия начин, както постъпи с германския канцлер Ангела Меркел за Юнкер, и в крайна сметка - да поиска от ЕС твърде висока цена.

Някои континентални политици, подразнени от продължаващите 40 години британски опити да се блокира създаването на федерална Европа и да се осигурят по-изгодни условия за Великобритания чрез тактиката на трудните преговори, се изкушават да оставят Обединеното кралство да повярва, че животът след напускането на ЕС ще му е по-лесен.

Въпреки това задържането на Великобритания в ЕС при условие, че тя се съгласи да не пречи на по-тясната икономическа и политическа интеграция в зоната на европейската единна валута, със сигурност трябва да бъде приоритет за ЕС.

Завладяването и анексирането на Крим от руския президент Владимир Путин, спирането на газовите доставки за Украйна и дестабилизирането на Източна Украйна поставиха високо в дневния ред на ЕС геополитическото предизвикателство на Москва към Европа и намаляването на зависимостта на ЕС от руския газ.

Длъжностни лица от Брюксел се опасяват, че Москва може да предприеме още действия, за да накаже икономически Украйна и другите две бивши съветски републики - Грузия и Молдова, заради подписването на споразуменията за търговия и сътрудничество с ЕС.

Държавите членки са на различни позиции по въпроса колко далеч би следвало да стигнат санкциите за поведението на Русия, за това дали да се даде на Украйна дългосрочна перспектива за членство в ЕС и как да бъде насърчена Москва, ако промени курса си.

Германците нямат желание да подлагат на риск енергийните и търговските си интереси, французите не искат да се откажат от продажбата на военни самолети, а британците - да застрашат ролята на Лондон като офшорен банков център и място за забавления на руските богаташи.

Докато бивши държави от съветския блок като Полша и Естония подкрепят по-твърда линия на поведение към Москва, други като Словакия, Румъния и България са предпазливи и не искат да поставят под заплаха енергийните си доставки и бизнес връзките.

Да се попречи на Русия да дестабилизира страните, с които ЕС граничи на изток, е от общ европейски интерес, но за блока ще е голямо предизвикателство да реши къде и как да начертае червените линии.

Добре, но на какво се дължи желанието германците да бъдат държани долу?

Германия в много отношения е символ на икономически успех и стабилна демокрация, здраво свързана с Европа и НАТО. Но нарастващото й политическо влияние в ЕС след кризата в еврозоната предизвика безпокойство в много европейски столици и има вероятност от задълбочаване на конфликта между ЕС и Берлин по въпросите на икономическата и фискалната политика.

Френската слабост, британската дистанцираност, отслабването на Европейската комисия и показването на мускули от германския Конституционен съд допринесоха за нарушаване на баланса в ЕС и изтикаха Германия, противно на желанието й, в светлината на прожекторите. За това допринесоха и предстоящите промени в правилата за гласуване в Съвета на ЕС, според които по-голяма тежест ще имат страните с по-голямо население, и засилените правомощия на Европейския парламент, където германците са най-многобройната група.

Германците, които дълго време бяха недостатъчно добре представени в институциите на ЕС, си осигуриха безпрецедентно силни позиции в основните институции, а това тревожи Лондон и Париж.

Бившият сътрудник на Меркел Уве Корзепиус е генерален секретар на Съвета на министрите на ЕС; Клаус Веле е генерален секретар на Европейския парламент; Йоханес Лайтенбергер, който е началник на кабинета на председателя на ЕС, чийто мандат изтича, ще стане заместник-директор на правната служба; Мартин Селмайр оглавява временния екип на Юнкер в Комисията и вероятно ще стане началник на кабинета му. В добавка, Клаус Реглинг оглавява финансовия спасителен фонд в еврозоната, а Вернер Хойер, бившият министър по европейските въпроси на Германия, е председател на управителния съвет на Европейската инвестиционна банка.

Фактът, че всички тези опитни юристи и икономисти са германци, не ги прави пионки на Меркел. Като служители на ЕС те са верни на идеята за федерална Европа, а не на Федерална република Германия.

Но надмощието на германската икономическа мисъл, която поставя акцент върху бюджетните икономии и дълбоко вкоренената култура на спестяване, а не на разходи или инвестиции, трябва да бъде смекчено, ако Европа не иска да изгуби цяло десетилетие в стагнация и висока безработица.

Миналата седмица германското правителство се поздрави с приемането на първия си балансиран бюджет от 1969 г. насам и то по време, когато мнозина икономисти смятат, че Берлин трябва да намали данъците, за да насърчи вътрешното търсене и да инвестира повече в инфраструктура.

Италианският премиер Матео Ренци, който се опитва да реформира силно задлъжнялата си страна, често възприемана като пример за икономически и политически провал, оспорва политическите рецепти на Берлин, използвайки ротационното председателство на ЕС, за да се опита да промени дебата.

Неговото настъпление, подкрепено от Франция и други южни държави, които отчаяно искат фискална свобода, за да съживят растежа, доведе до ограничени отстъпки от страна на Меркел и дава възможност на следващия председател на ЕК Юнкер да направи комплекта икономически политики на ЕС не толкова германски.
 

/БТА/