Мултиплексите убиват малките кина като "Влайкова"

Кино "Влайкова“ се бори за оцеляването си и се надява на помощта на верните си зрители. Но според Петър Стойнов, председател на фондация "Софийски дискусионен форум“, и общината би мога да съдейства за съхраняването на културното средище. По думите му, кампанията е много специфична, тъй като завещанието на Влайкова гласи, че киното трябва да остане кино, поне в следващите 100 години.

Но малкото кино "Влайкова" не е единственото в България, а и в света, което е изправено пред проблем. Всички квартални кина са подложени на сериозен натиск от големите мултиплекси.

"Малките кина в Европа също изпитват такива трудности, тъй като си позволяват лукса да показват хубави документални филми, не комерсиално кино, което води и до по-малко приходи", обяснява Петър Стойнов пред БНР.

Малките кина в Париж удържат на този голям натиск, но това се случва с много атрактивна програма. "Там хората експонират малки, нови, съвсем непознати автори. Опитват се да дават документално кино. И това е сложен процес“, поясни той.

За Стойнов, малките квартални кина са бижута, на фона на огромните мултиплекси в моловете.

"След 2000-а година вероломно беше унищожена групата на кино-театрите в София", казва той и изразява разочарованието си от превръщането на старите кина от миналото в супермаркети и комерсиални търговски центрове, което според него е "загуба за културата".

"Аз лично се чувствам много по-добре на кино когато отида в кварталното кино. За мен кино "Влайкова“ е точно такова, тъй като аз съм отраснал в тази махала, като малък, 4-5 клас гледах за първи път "Ромео и Жулиета“ там“, разказва Стойнов.

Алтернативните пространства за изкуство в Париж носят белега на гражданската енергия за поддържане на друг тип култура, друг вкус и друго качество, смята художничката Савина Топурска, която живее в Париж.

"Не само в кината, но и в малки галерии, където млади автори, непознати, могат да излагат своето изкуство. Историята с кината е доста интересна. Една от страните, в които се заражда киноиндустрията, е Франция и то им е включено в културата – да поддържат този дух.“

Петър Стойнов даде пример с малък парижки киносалон, в който бил показан български филм, описващ съвременни проблеми от най-новата ни история. "И никой не стана преди да изтекат надписите на филма, никой не си позволи да напусне салона, преди да завърши дискусията. Просто самите хора имат отношение към този жанр на изкуството“, подчерта той.