Богатите ще станат по-богати. Това е тенденция, която наблюдаваме в България през последните 30 години. Само за периода от началото на финансовата криза – 2008-2009 г. досега – ножицата между богатите и бедните се е увеличила с над 1/3. Това подчерта икономистът доц. Григор Сарийски в отговор на въпрос какво ще е съотношението богат-беден в следващите 12 месеца.

"България е рекордьор по неравномерно разпределение на доходите. Тя е рекордьор по дял на домакинства, които не могат да осигурят нормална температура и комфорт в домовете си", каза той пред БНР.

По думите му всичките тези 30 години преход към пазарна икономика и 12 години преход към европейски стандарти реално беше преход в обратна посока..

Заплатите

Статистиката твърди, че за третото тримесечие заплатите са нараснали с около 14%. Пробвайте да поразпитате кръг от ваши познати и приятели на колко от тях заплатите са нараснали не с 14%, а по принцип с двуцифрени темпове – 10,11 и 12%. Да не говорим, че когато средното нарастване е 14%, трябва да има хора, чиито заплати са нараснали с 20, 25% и т.н., допълни Сарийски.

По думите му, ако се направи разбивката по сектори, като се изключи енергетиката, недвижимите имоти и финансите, в които има едноцифрено нарастване, при всички останали трябва да има двуцифрени темпове  - "аз обаче не съм останал с такова впечатление".

“Новото нормално, за което говорим, далеч не се отразява в повишаване на благосъстоянието. Тук вината не може да бъде отправена само към управляващите в България. Разбира се, те носят основен дял за това. Като започнем от самите преговори за включване в ЕС и няколко огромни поразии, които бяха направени, тотални щети върху българската икономика, като спирането на реакторите в Козлодуй, благодарение на което имаме доста по-високи цени за електроенергията в момента, отколкото щяхме да имаме тогава.", каза още икономистът.

 Несправедливото разпределение на субсидиите в ЕС

"В България беше договорено едно тотално несправедливо разпределение, благодарение на което България произвежда само технически култури и внасяме по-голяма част от другата продукция. Благодарение на това имаме цени, които са почти равни на тези в ЕС, докато в Румъния, която успя да запази голяма част от местното си производство, цените са от порядъка на 62-63%. Голяма част от хората в Северна България ходят да си пазаруват там.“, допълни Сарийски

“Всички онези радетели за свободен пазар изведнъж се обърнаха и казаха, че искат държавата да им помогне, което е де факто антипазар. Един от постулатите за свободния пазар е, че той работи на принципа на дивата природа – онези, които не са достатъчно жизнеспособни, биват изяждани и унищожавани и умират от естествена смърт. Оцеляват онези, които са по-пригодни. Това е механизмът, който движи прогреса. Това е нещо, с което масово се промиват мозъците на новите икономисти във висшите учебни заведения. В момента виждаме натиск за точно обратното – да помогнем и то точно на онези, които са най-нежизнеспособни.

Наблюдаваме един абсолютен когнитивен дисонанс в икономиката – от една страна, се стремим да осигурим повече пазар, от друга, предприемаме мерки, които унищожават пазарното начало. Това води до разрастването на онези злокачествени образувания, които заемат по-голяма част от свободния ресурс.“, каза експертът.

Как да стимулираме икономиката

Според него ако искаме по някакъв начин да развием икономиката, би трябвало да заместим голяма част от външния внос, и то на тези продукти, които са с висока добавена стойност. Това е нещо, което направи Румъния, нещо, което направи Китай, нещо, което прави Русия.

В България напускат два пъти повече българи от тези, които се връщат. България се обезкървява, умира, остава без българско население. Някога бяхме 9,2 млн., в момента по предварителни данни сме някъде около 6 млн.

Здравеопазване и икономика

“Здравеопазването винаги е било част от финансовата система в икономиката поради простата причина, че един болен човек не е склонен да потребява. Ако човек е закъсал със здравето си, няма да си купи нов телевизор, няма да работи пълноценно. Лошото здравеопазване се отразява върху икономическия живот на всяка една страна. За съжаление у нас средствата, които се харчат за здравеопазване, излизат в голяма част от джоба на българина. България е рекордьор в ЕС по дял на парите в здравеопазването, които излизат от джоба – плащате си за избор на екип и за каквото още се сетите. В България за съжаление дори парите не ви помагат поради простата причина, че няма хора.“, смята икономистът.

Какво да очакваме от новото правителство

"Като гледам първоначалните заявки и рекордния дефицит, който беше заложен в т.нар. "проектобюджет", който тепърва ще бъде прекрояван, ми е трудно да бъда оптимист. В  проекта, който беше внесен през декември месец, заложеният дефицит беше рекорден – 7,2 млрд. лева.

Ако вярваме на първоначалните заявки на това правителство, че ще запушат проблемите, ще спрат сивата икономика, ще увеличат постъпленията от данъците, ще предотвратят избягването на данъци и т.н., защо се получи така, че дупката в бюджета става все по-голяма и по-голяма – 7,2 млрд. е рекорден дефицит.

Лично аз не съм оптимистично настроен към закрепването на финансите на държавата, дори напротив, вижда се, че публичният дълг ще нараства и то с рекордни темпове.“, призна Сарийски.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase