Без приходи в Сребърния фонд: Какво ще стане с пенсиите ни?

В края на май в резервния фонд, който след време трябва да допълва основните пенсии на българите, има 2.902 млрд. лв., показват последните данни на финансовото министерство. Сумата е с около 117 млн. лв. повече от края на 2017 г., като 103 млн. лв. от тях са дошли от концесии.

31 май е крайният срок, в който по закон в Сребърния фонд трябва да се внесат всички постъпления, дължими от предходната година. От приватизация са влезли символичните 770 хил. лв., а от глоби и санкции, свързани със следприватизационния процес, приходите са 2 млн. лв.

Въпреки бюджетните излишъци през 2016 и 2017 г., по това перо няма постъпления. По закон 25% от реализирания излишък на държавния бюджет трябва да се превеждат във фонда. Държавният бюджет обаче се различава от консолидираната фискална програма, по която за 2016 и 2017 г. бе отчетено положително бюджетно салдо, след няколко поредни години на дефицити.

За миналата година излишъкът е 845 млн. лв., или 0.8% от БВП. От тях 309 млн. лв. са излишък по националния бюджет, а останалите 536 млн. лв. по европейските средства. В националния бюджет влизат държавният бюджет, бюджетите на общините, на Държавното обществено осигуряване и на здравната каса, на БАН, БНТ, БТА, БНР.

В крайна сметка, ако националният бюджет е на плюс, то държавният е на червено с 8.7 млн. лв., за което обаче - волно или неволно - не се тръби от управляващите. А в държавния бюджет влизат сметките на министерствата, държавните ведомства, Народното събрание и съдебната власт. Това е приходоизточникът, който по закон трябва да захранва Сребърния фонд. По същата причина за отчетната 2016 г., когато по големия бюджет бяха отчетени 1.6% излишък от над 1.4 млрд. лв., отново няма постъпления в Сребърния фонд.

Така на практика концесиите са единственият източник на приходи в Сребърния фонд през последните пет години. Постъпленията от приватизация отдавна са пресъхнали, а от бюджетния излишък не е влязъл нито един лев, съобщава в. "Сега".

При създаването на резервния пенсионен фонд преди десетина години идеята бе той непрекъснато да се пълни от приходи от приватизация и концесии, а средствата да се множат, като се инвестират разумно - съгласно ясна стратегия и законов регламент. За този период обаче фондът нито се управлява, нито се пълни по закон. В резултат на това средствата в него стигат за изплащането на пенсиите едва за няколко месеца.

По време на първото правителството на ГЕРБ, по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, бе създаден законов механизъм за отклоняване на постъпленията от приватизация и използването им за други цели. Държавни дружества се прехвърляха в Държавна консолидационна компания, която на практика ги продаваше и превеждаше постъпленията като дивидент към държавата. Според експерти от БСК по този начин са отклонени около 500 млн. лв.

Опитите да се заобиколи попълването на фонда продължават и през тази година. В Закона за държавния бюджет за 2018 г. има текст, че очакваните 480 млн. лв. еднократен приход от концесията на Летище София няма да бъдат преведени в Сребърния фонд, както би трябвало да стане по закон. Парите от тази планирана от години концесия трябва да отидат за погасяване на борчовете на фалиралите на практика Български държавни железници.

Въпреки че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се инвестират в акции на страни - членки от ЕС, до 30% - в акции на трети страни, и до 30% - в облигации, парите на фонда стоят на годишни депозити в БНБ. Така вместо да се множат, на практика те се топят. За 2017 г. БНБ определи отрицателна лихва от минус 0.10%, което означава, че за съхранението на парите централната банка е удържала около 2.8 млн. лв. За да не се ощетява фондът, тази загуба се покрива от централния бюджет, т.е. липсващите пари се взимат от джоба на българските данъкоплатци. И тази година средствата в Сребърния фонд ще носят загуби, след като правителството прие в края на миналата година поредната стратегия за управление на фонда, която отново предвижда парите да стоят на депозит в БНБ. Аргументите са, че инвестициите в акции са рискови, а в облигации могат да доведат до отрицателна доходност.