Моджтаба Хаменей: Не сме търсили война и не я желаем

Новият върховен лидер на Иран, Моджтаба Хаменей, направи важно обръщение към нацията чрез писмено послание, прочетено по държавната телевизия в четвъртък. В него той декларира, че Ислямската република не се стреми към пряк военен конфликт със САЩ и Израел, но подчерта, че Техеран няма да отстъпи от своите „законни права при никакви обстоятелства“.

Послание за мир и съпротива

„Ние не сме търсили война и не я желаем“, се посочва в изявлението. Въпреки миролюбивия тон по отношение на директния сблъсък, Хаменей остана твърд по отношение на регионалните съюзници. В ясна препратка към Ливан и групировката „Хизбула“, той заяви, че Иран „смята целия фронт на съпротивата за едно цяло“.

Въпреки договореното тази седмица двуседмично примирие със САЩ, което отваря вратата за потенциални мирни преговори, лидерът призова иранците да не спират публичните демонстрации. Според него „гласовете на площадите са безспорно влиятелни за крайния изход от дипломатическия процес“.

Мистерията около фигурата на лидера

Моджтаба Хаменей пое властта след смъртта на баща си, аятолах Али Хаменей, който бе убит на 28 февруари – в самия ден на избухването на войната. От назначаването си досега Моджтаба не се е появявал публично, което подхранва слухове за здравословното му състояние. Държавната телевизия разпространява негови снимки без дата и чете декларациите му, но липсата на видеозаписи на живо накара дори американския президент Доналд Тръмп публично да предположи, че новият лидер може би вече не е между живите.

Кой е Моджтаба Хаменей и пред какви предизвикателства е изправен Иран?

Моджтаба Хаменей дълги години беше смятан за „сивия кардинал“ в Техеран. Вторият син на Али Хаменей, той контролираше голяма част от апарата за сигурност и имаше огромно влияние върху Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР). Поемането на поста „Върховен лидер“ от негова страна бележи преминаването на властта в ръцете на по-младото, радикално и военно ориентирано поколение на иранския елит.

Войната, започнала на 28 февруари 2026 г., промени фундаментално Близкия изток. Директните удари срещу върховното ръководство на Иран (т.нар. „обезглавяващи удари“) принудиха Техеран да премине в отбранителна позиция. Концепцията за „Фронта на съпротивата“ (включващ „Хизбула“, „Хамас“ и хутите в Йемен) е крайъгълен камък на иранската отбрана – Техеран използва тези прокси групировки, за да държи войната далеч от своите граници.

Двуседмичното примирие, договорено със САЩ, е резултат от „дипломация под натиск“. Администрацията на Тръмп заложи на комбинация от съкрушителна военна мощ и икономически ултиматуми. Писменото послание на Моджтаба Хаменей е опит да се запази достойнството на режима („не се отказваме от правата си“), докато същевременно се търси изход от конфликт, който заплашва самото оцеляване на Ислямската република.

Призивът към иранците да излизат на улиците е нож с две остриета. От една страна, режимът се нуждае от легитимност в очите на света. От друга страна, икономическата разруха от войната и ударите по инфраструктурата засилиха недоволството сред населението. Липсата на физическа поява на Моджтаба Хаменей обаче остава най-големият въпрос: Дали Иран се управлява от нов лидер, или от военен комитет, действащ от негово име?