Приложна магия

Ели в картинки

Тя е вечно усмихната, шумна и весела. Смее се на висок глас, говори на висок глас, винаги е в добро настроение и с всичко се шегува.

Тя е магьосница и прави среднощни изрязваници, тя решава по 250 000 казуса в секунда и ежедневно изиграва на 25-30 театъра.

Тя е Елица Дойкова. Детска учителка. Госпожица Дойкова. Любима и обичана от децата, Ели е от онези учителки, които никога не забравяш.

Говоря си с нея в двора на детската градина. Наоколо има тумба деца, които тя непрекъснато държи под око и които постоянно трябва да озаптява. Разговорът ни често бива прекъсван от някое жалващо се хлапе (клюкарче, да си го кажем), което, „горкото онеправдано“, е пострадало от другите. И Ели раздава правосъдие.

Да, тя е човек, който разрешава по 250 хиляди казуса в секунда. И се кефи. „Е тва му е готиното“, казва. Това е прекрасно предизвикателство за нея, която кипи от енергия и ентусиазъм. Та разговорът ни често е прекъсван от безумни реплики, които аз ще предам дословно.

- Борисе, защо излизаш извън площадката, бе?!

За професията. Защо педагог ли? Ми такава се е родила - с качества за работата, която върши. Всичките й личностни качества са насочени към добро справяне с професията. Работата й е съдба и призвание. Тя смята, че хората се раждат с качества за някоя професия. Учител в детска градина. Педагог. Това е Ели.

- И-и-и-и! Какво става? Я ела тука?
- Ама той ме удари, ама мен не ме заболя.

За хората-деца. Ели е имала страхотно детство и още си го има, още не е изгазила от детството си и, като я гледам, май никога няма да го направи. „Когато човек има страхотно детство, си обича моментите, обича си малките къщички, куклички, играчици...“ А Ели е сред тях. Тя е едно голямо дете.

- Не при малките, нали се разбрахме - не там?!

За щастието. Баща й, който е преподавател-икономист, е искал Ели да учи икономическа специалност. Добре, че не го послушала, защото нямало да бъде щастлива. Човек е щастлив, когато върши това, за което е призван. Тя се чувства добре с децата, хубаво й е с тях. „Само дето не мога да си намеря мъж заради тези деца“, смее се Ели.

За мотивацията. Единствено любовта към децата я мотивира да продължи да се занимава с тази работа. То трябва да си малко нещо герой или луд, за да вършиш тази работа. Защото не е мотивирана по никакъв начин – нито с условията за работа, нито с учебната програма и план за работа (такова за тази учебна година липсва), нито със заплатата. Едва ли не всичко, което правиш, се обезсмисля.

Ели измисля всичките игри и забавления за децата нощем. „Среднощни изрязваници“ им казва – когато се подготвя за следващия ден.

- Госпожо, а пък момчетата ритнаха топката и ме удариха.
- Не е кавалерско, права си. Момчета, дайте топката тука! Сега ще разрешим един голям спор. Значи, ако още едно момиче се оплаче, че вие сте я изритали с топката, ще ви я прибера!

За стачката на учителите. Ели не очаква никакъв резултат. „Защото, ако всички започнат да стачкуват, какво става в тая държава? Пълен хаос. Мисля, че за пореден ще се предадем и ще се съгласим на някакви мизерни заплати. И по 10, и по 15, и по 25 лева да ни добавят, това си остават пак супер мизерни заплати. 230 лева не са заплата!“ Тъпите остават в България и, ако нещата не се променят, Ели обмисля да емигрира.

За социалната политика. „Нищо не е съобразено с развитието на децата. Те стават все по агресивни, все по-трудни, и... все повече в група! Можеш ли да събереш 30 проблемни деца на едно място?! Животът е забързан и фалшив – телевизията тормози децата, храните ги тормозят, всичко ги тормози.

Те имат нужда от внимание в детската градина, а са 30 броя в група – невъзможно е да получат необходимите грижи и внимание при това положение!

Вместо умните глави да помислят за децата и да намалят групите до 10 деца, те ги увеличават и ги правят по 30. Щом има място за проституция и наркотици, би трябвало да има място и за деца в тая държава!“

Все пак Ели се грижи за група от 30 „проблемни“ деца. И се справя.

- Госпожо, пък Юли иска да ме удуши!
- Какво? Кой, Юли ли? Я ела тука, бе! Откога стана удушвач? Какви са тия грозни приказки?

За любовта. За да се занимаваш с деца, ти трябва хубаво детство, силна емоция и любов. „Не, не ги обичам всичките, не ги обичам с искрена любов, инак бих била педофил, ха-ха-ха. Нямам някаква безумна любов към децата, но имам безумна необходимост да направя детството им готино.“ Тя вижда децата като някакви фигурки, които се движат, после трябва да преброи и да опази живи и здрави, всичко да им е наред.

„Безумно и тъпо е да ги обичам всичките, те си имат родители за тая работа. Моята функция е да ги опазя живи и здрави и да дам всичко от себе си, за да се развиват нормално. Да им показвам готиното в живота, а не гадното. Да ги бия, да ги хокам, да ги скубя – това е най-лесното.

За най-страшното. Ако едно дете те намрази, е страшно!

За нервите и спокойствието. В работата си Ели не се нервира. Защото е млада, а „младите не се нервират“. Ако все пак това стане, тя веднага влиза в някаква роля и става някой друг. Това много й помага да се съхрани.

- Ето, виж, например: това дете се е заринало в прахта. Лежи в мръсотията и аз се притеснявам, че майка му ще дойде и ще рече, че не се грижа за него. Ради, ставай, миличък! Ама му е готино, бе, и аз няма да го вдигна, щото ще му разваля кефа. Лягай си, Ради, лягай си. Хехе, добре, че ти си майка му.

За играта. Мечтата й е да стане кукловод. Ще кандидатства в НАТФИЗ, макар и да не знае откъде ще намери пари да си плаща. Тя постоянно разиграва сценки с кукли на децата – разни поучителни, по собствени сценарии. Така децата научават разни полезни неща, като телефона на пожарната, например.

И танцува, но само когато е сама. И пее постоянно. И навсякъде: в тоалетната, в банята... навсякъде. „И пея страхотно!“

И е вярно.

За енергията. Ели има страшно много енергия. Такива като нея са рядкост и тя знае, че хората рядко разбират тези, с многото енергия. „Тази енергия е нещо кошмарно! Когато се прибереш, без да си я изхабил, изразходвал, е един малък ад! Чувстваш се направо сдухан. И ако аз тука не изиграя 25-30 театрота на ден, вечерта направо не мога да се понасям, защото кипя от неизразходвана енергия.“

За вълшебствата. Тя е вълшебница. Прави по 3 вълшебства на ден. Прави вълшебства всякакви. „Всяко добро дело, което направиш, е вълшебство. Това са дребни вълшебства.“ Освен това тя кара децата да правят добри дела. Чрез вълшебство, разбира се. После им раздава награди. Вълшебни, разбира се.

Работата с децата винаги те държи буден. С децата постоянно си тренираш въображението, винаги си готов да фантазираш и никога не трябва да имаш празен отговор. Всички въпроси трябва да си получат отговорите. Умът ти се движи постоянно и изобщо не е скучно, никога не е скучно, постоянен екшън е.

Иначе? Извън работа иска да прави 100 неща, но намира време само за половината. Мрази телевизия и компютър, обича реалните неща. След работа задължително спи по 1 час. Разхожда се в парка с кучето, което било по-щуро от нея (не е за вярване!), тича много, по два пъти на ден – сутрин и следобед, плува.

Пише план-стратегия за създаване на собствена частна детска градина. Има вече терен, сега пише бизнес плана.

Тя. Е погълната от децата и е готина, актуална и обичана.

Ели в картинки

Още от мен