10 неща, които (може би) не знаем за влажните зони в България

Те са дом на къдроглави пеликани, малки корморани, видри и редки видове жаби, които не се срещат никъде другаде. Не, не говорим за далечна екзотична страна, а за влажните зони на България – едни от най-богатите и същевременно най-застрашени екосистеми у нас. Човешката дейност оказва сериозен натиск върху тях – чрез пресушаване за земеделски нужди и строителство, неконтролиран добив на инертни материали и прекомерно замърсяване.

Загубата на влажни зони засяга не само природата, но и нас – хората.  За да обърнем тази тревожна тенденция, са нужни както институционални усилия, така и лична ангажираност. А първата стъпка е информираността – да познаваме тези екосистеми и тяхното значение.

Ето и 10 неща, които може би не знаете за влажните зони у нас:

1. България притежава изключително разнообразие от влажни зони: Въпреки че често се сещаме само за морето и реките, страната ни е дом на впечатляваща палитра от влажни зони. Те включват крайбрежни езера и лагуни (като Бургаските езера, езерото Вая), вътрешни блата и мочурища (като Сребърна, Драгоманското блато), заливни гори (по поречието на Дунав), карстови извори и езера, както и изкуствено създадени влажни зони като рибарници и язовири, които също имат екологична стойност.

2. Влажните зони са "супергерои" в борбата с наводненията: Една от най-важните, но често подценявани функции на влажните зони е способността им да абсорбират и задържат големи количества вода. Те действат като естествени гъби, поемайки излишната вода по време на дъждове и топене на снегове, като по този начин намаляват риска от наводнения в ниските райони и населените места.

3. Те са "бъбреците" на природата: Влажните зони играят ключова роля в пречистването на водата. Растенията и микроорганизмите във влажните зони филтрират замърсители и излишни хранителни вещества, подобрявайки качеството на водата, която достига до реките, езерата и подземните водоизточници.

 
4. Влажните зони са рай за мигриращи птици: България се намира на важен миграционен път за много видове птици (Via Pontica). Влажните зони по Черноморието и вътрешността на страната осигуряват жизненоважни места за почивка, хранене и гнездене на милиони птици по време на техните дълги пътешествия между Европа, Азия и Африка.

5. Някои от най-редките и застрашени видове в България зависят изцяло от влажните зони: Тези екосистеми са дом на множество редки и застрашени видове растения и животни, включително емблематични видове като къдроглавия пеликан (в Сребърна), малкия корморан, различни видове водолюбиви птици, както и специфични видове риби, земноводни, влечуги и насекоми, които не могат да оцелеят в други местообитания. Във влажните зони местообитание намират и очарователните хищни бозайници – видрите.

 
6. Влажните зони са важен източник на препитание за местните общности: Исторически и до днес влажните зони са осигурявали препитание на хората чрез риболов, лов (в миналото), събиране на тръстика и други растителни материали, както и чрез развитието на екотуризъм и наблюдение на птици.

7. Много от българските влажни зони са подложени на сериозен натиск: За съжаление, голяма част от влажните зони в България са били унищожени или деградирали в резултат на човешка дейност – отводняване за земеделие и строителство, замърсяване от промишлени и битови отпадъци, интензивно рибарство и аквакултури, както и климатични промени.

8. В България има 11 влажни зони с международно значение: В списъка на Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение България е представена с 11 влажни зони. Те са: „Карстов комплекс Драгоманско блато“, „Езеро Сребърна“, „Езеро Вая“, „Атанасовско езеро“, „Комплекс Беленски острови“, „Дуранкулашко езеро“, „Остров Ибиша“, „Шабленско езеро“, „Местността Пода“, „Поморийско езеро“ и „Комплекс Ропотамо“. Общата им площ се равнява на 0,45% от територията на страната.

9. Възстановяването на влажните зони е възможно и дава положителни резултати: Въпреки загубите, има успешни примери за възстановяване на деградирали влажни зони в България. Чрез възстановяване на хидрологичния режим, премахване на пречки пред водния поток и залесяване с подходяща растителност, е възможно да се върне екологичната функция на тези ценни територии.

10. Всеки от нас може да допринесе за опазването на влажните зони: Подкрепата за природозащитни организации, отговорното поведение по време на посещения във влажни зони, избягването на замърсяване и информирането на другите за важността на тези екосистеми са само част от начините, по които можем да помогнем за тяхното опазване за бъдещите поколения.

 
Наскоро се появи и още една лесна възможност да подкрепите опазването на тези ценни екосистеми. Може да го направите като изберете опцията за дарение през автоматите за обратно събиране на пластмасови бутилки и кенове в магазините на Lidl. Като част от международното си партньорство Лидл България подкрепи усилията на WWF за опазване на българската природа като стартира тази нова опция.

В допълнение клиентите могат да изберат и опцията за отказ от разпечатване на документ за дарение от автомата – още един жест, който допълнително допринася за намаляване на хартията и опазване на природните ресурси.

Влажните зони на България са безценно природно богатство, което заслужава нашето внимание и грижа. Разбирането на тяхната роля и значение е първата стъпка към тяхното значимо опазване. И за финал нека не забравяме, че доброто състояние на тези екосистеми е пряко свързано с ефективното съществуване на цялата ни планета.

Повече информация за дарителската опция за опазване на българската природа през автоматите на Lidl в партньорството с WWF ще откриете тук.