Вишеградската група отново е внушителен регионален блок

Народите от Централна Европа имат навика да бъдат несмилаеми за големите континентални империи. По времето на Горбачов Съветският съюз се е изтощил от своите неспокойни европейски сателити, чувство, което хабсбургските владетели са познавали десетилетия по-рано – и това е едва през ХХ век. Така че беше неизбежно този регион да се окаже трън в очите на либералния проект за свръхдържава със седалище в Брюксел, пише за The American Conservative Майкъл О'Ший, гостуващ сътрудник в Дунавския институт.

Последният удар дойде миналия четвъртък, когато президентът Доналд Тръмп и унгарският премиер Виктор Орбан потвърдиха, че следващата „среща на върха за мир“ между САЩ и Русия ще се проведе в Будапеща. Орбан жъне плодовете на „значителния политически капитал, който [вложи], за да превърне Унгария в миротворец в конфликта“, както писа Мейсън Лето Сталингс в The American Conservative миналата седмица. Това е изричен упрек към европейската управляваща класа, която настоява за военна външна политика, която не може да подкрепи без чужда помощ, унижава се пред Тръмп, когато е необходимо, и се опитва да заглуши Орбан на всяка стъпка.

Към днешна дата Европейската комисия е задържала от Унгария над 19 милиарда евро инвестиции и средства за възстановяване от Covid-19 поради това, което европейските служители наричат ​​опасения относно „върховенството на закона“ и „независимостта на съдебната власт“. Въпреки че Унгария е преживяла най-тежките финансови и дипломатически санкции от супердържавата, органите на ЕС са наказвали по подобен начин Полша преди смяната на правителството ѝ през 2023 г. и са заплашвали Словакия.

Въпреки всичко това, Орбан остава като цяло популярен сред унгарските избиратели – неприятното поведение от дългогодишния опозиционен лагер помага – и перспективите му за преизбиране догодина са от справедливи до обещаващи, в зависимост от това кого питате. Унгарският лидер често е бил изолиран на европейската сцена, но регионалните съюзници, особено в неформалната регионална четворка, известна като Вишеградската група (Чехия, Унгария, Полша, Словакия), са все по-окуражени да го придружат в европейско-либералния иконоборство.

Когато Словакия и Полша проведоха парламентарни избори почти едновременно през 2023 г., популистът Роберт Фицо спечели четвъртия си мандат като министър-председател в първата, докато коалиция от либерали, левичари и центристи свали управляващото консервативно правителство във втората. За критиците на наложеното от Брюксел либерално управление това изглеждаше като нечестна търговия.

Освежаващо е обаче, че Фицо е безстрашен на европейската сцена, особено след като оцеля след опит за покушение миналата година. За огорчение на Брюксел, той се бори за прозрачност на финансирането на неправителствени организации (особено актуално в Словакия) и национални интереси за сметка на действията на ЕС в областта на посредническата война срещу Русия. Наскоро Фицо събра парламентарно мнозинство с известна подкрепа от опозицията, за да измени конституцията на страната. Изменението признава само два пола, забранява сурогатното майчинство, засилва правата на родителите върху образованието и утвърждава върховенството на словашкото пред европейското право по въпросите на „националната идентичност“. Реакцията от Брюксел обещава да бъде остра. Въпреки това, Фицо се обърна към социалните медии през последните дни, за да заяви , че късогледият фокус върху Украйна е просто прикритие за безбройните политически провали на ЕС.

В Полша, където консерваторите бяха оставени на произвола на съдбата само преди година, перспективите се подобриха. Карол Навроцки направи малък фурор , когато победи либералния кмет на Варшава Рафал Тшасковски в президентската надпревара това лято. Неговото право на вето ще блокира всякакъв вид активистко законодателство и ще осуети либералните приоритети. Новият президент се радва на лични отношения с Тръмп и посети Вашингтон както преди, така и след изборите. Публично дипломатическо съревнование с изключително арогантния министър на външните работи и вицепремиер Радослав Сикорски, съпруг на неоконсервативната фигура Ан Апълбаум, подчерта новите реалности във Варшава.

След това, в Чехия, ЕС претърпя още един регионален неуспех, когато популистът Андрей Бабиш спечели убедителна победа на парламентарните избори този месец, превръщайки се в предполагаем наследник на премиерския пост, който заемаше преди това от 2017 до 2021 г. Той е близък съюзник на Орбан и обещава да оспори европейските мандати по въпроси като миграцията и военната политика в Украйна.

Всичко това представлява рязък обрат на съдбата за Вишеградската група, което наблюдателите напълно отхвърлиха съвсем наскоро. Алиансът достигна своя връх през 2010-те години, особено след като Чехия, Унгария и Словакия отхвърлиха мандата на ЕС за миграция от 2015 г. Поляците, разгневени от двуличието на правителството си по този въпрос, скоро след това дадоха убедителна победа на десните суверенисти, а Полша се присъедини към бунта за суверенитет.

Нахлуването в Украйна през 2022 г. преобърна регионалното сътрудничество с главата надолу, точно след като либерална коалиция замени правителството на Бабиш в Прага. Внезапно Унгария и Полша, „два добри приятели“, както гласи известният израз, се озоваха в конфликт , като последната възприе по-ястребно отношение към Русия. След като бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск сформира правителство след полските парламентарни избори през 2023 г., регионалното сътрудничество достигна може би най-ниската си точка от Втората световна война насам. Последва дипломатически спор, когато бившият заместник-министър на правосъдието Марчин Романовски, член на полското правителство преди 2023 г., получи убежище в Будапеща, след като се озова в прицела на политическите преследвания на правителството на Туск . Външният министър Сикорски оттегли полския посланик от Будапеща и призова правителствените служители да избягват унгарския посланик във Варшава. Оттогава Сикорски често участва в спорове в социалните медии с Орбан и други унгарски правителствени служители. Сътрудничеството във Вишеградската група изглеждаше едновременно крехък спомен и несбъдната мечта – доскоро.

Скоростта на последния положителен обрат в регионалните отношения е изненада. Разбира се, той не може да бъде завършен, докато полското правителство (представляващо 60% от жителите на региона) остава официално враждебно настроено към десните популисти. Нито пък европейските институции ще капитулират тихо.

Европейските правителства и неправителствени организации със сигурност ще предложат финансова и логистична подкрепа на унгарските опозиционни групи преди парламентарните избори догодина. Различни европейски правителства лобираха в словашкия Конституционен съд за отмяна на неотдавнашния закон за прозрачност на финансирането на неправителствени организации. Подробностите за финансирането на словашките либерали от британското външно министерство на последните избори осветяват малък ъгъл от мрежата на европейските политически машинации . Доклад от Германския фонд „Маршал“ настоява, че „връзките“ на Чехия с ЕС ще гарантират, че новото правителство на Бабиш няма да предприеме „завой в стил Орбан“. Бившият президент Барак Обама публикува видеоклип, в който участват трима новоизпечени стипендианти на фондация „Обама“, работещи за „укрепване на демокрацията в Унгария и Полша“.

Като оставим настрана погрешните твърдения на Обама, предположенията се променят и от двете страни на Атлантика. Проницателният американски турист вече знае, че човек е склонен да открива красота във величествените столици на Централна Европа и униние в западащите, претоварени с мигранти градове на Западна Европа. Това, че Париж е неромантичен, вече не е противоречиво мнение. Нито пък Будапеща, Краков и Прага вече са „скрити“ бисери – тяхното архитектурно величие и вкоренени местни култури вече са добре познати сред западняците.

Разбира се, централноевропейците също знаят всичко това. Изнудването и заплахите от Брюксел губят своята сила, особено след като Вашингтон вече не е на страната на ЕС срещу евроскептичните му страни членки. Много централноевропейци са живели и работили в Западна Европа или имат членове на семейството, които живеят и работят там. Те са били свидетели на умишленото унищожаване на тези общества и ще го отхвърлят, както са го направили с нечовешките, унищожителни идеологии от миналия век. Когато президентите Тръмп и Путин се срещнат в Будапеща, фокусът ще бъде върху войната в Украйна и несигурния изход. Но за мнозина едно заключение, отнасящо се до по-широк цивилизационен въпрос, ще бъде неизбежно: западняците, притеснени за съдбата на Европа, могат да погледнат към сърцето на континента за надежда.