Влиза в сила забрана за риболов на есетрови видове риби в Дунав и Черно море

От 1 януари 2026 г. влиза в сила безсрочна забрана национална забрана за риболов на есетрови видове риби в българския участък на река Дунав и Черно море.

Крайната мярка се налага поради факта, че за възстановяване на популацията са нужни десетилетия. Запоредта, издадена от министертите на земеделието и на околната среда, е обнародвана в Държавен вестник.

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на коридорите за размножителните миграции, замърсяване на водата, незаконен улов и търговия с хайвер.

Заповедта за безсрочна забрана за риболов на есетрови видове риби в българския участък на река Дунав и Черно море ще даде хоризонт за научни и консервационни проекти за опазване на тези видове. Тя може да бъде променена или анулирана при установено подобряване на природозащитното им състояние или при необходимост от други изменения (напр. таксономични изменения на видове). 

Със заповедта се забранява уловът в българската акватория на река Дунав и Черно море на следните есетрови видове риби: белуга (Huso huso), руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), пъструга (Acipenser stellatus) и чига (Acipenser ruthenus). Река Дунав е последната река в Европа с все още жизнени популации на тези четири вида. В миналото в реката са се срещали още два вида - немска есетра (Acipenser sturio) и шип/ атлантическа есетра (Acipenser nudiventris), които вече се считат за изчезнали.

Национални забрани за улов на белуга, руска есетра, пъструга и чига с цел опазване и възстановяване на видовете досега са издавани последователно за периодите 2012-2015 г., 2016-2020 г. и 2021-2025 г., като между тях не съществуват периоди, които да са били разрешени за улов на есетрови видове. Настоящата национална забрана е първата безсрочна. 

В отговор на заплахата от изчезване на тези силно застрашени видове есетри, забрана за улов за река Дунав и за Черно море съществува през предходните над 10 години и към момента в Румъния, Сърбия, Австрия, Грузия, Русия, Турция и т.н.

Възстановяването на естествените запаси от есетрови видове е дълъг процес, тъй като тези видове имат дълга продължителност на живота и достигат полова зрялост след много години съществуване. Адекватната законодателна рамка за защита на тези видове е от особено значение, тъй като те представляват споделен запас за дунавските и черноморските държави като видове, които са мигриращи. Те са включени в европейския Червен списък към Международния съюз защита на природата (IUCN), както и в националната Червена книга на България и са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове, пише БГНЕС.