Дацов: Продължителна практика е България да приема бюджети с дефицити

Икономистът Любомир Дацов коментира, че влизането на страната ни в еврозоната с удължителен бюджет не е технически проблем, а ясен сигнал за сериозни управленски дефицити. По думите му законът позволява подобно решение, но начинът, по който е приложен, поражда повече въпроси, отколкото дава отговори.

“При равни други условия винаги е по-добре да има редовен бюджет. Но при два внесени проекта, които професионално трудно могат да се нарекат нормални бюджети, удължителният вариант се оказа по-малкото зло“, бившият зам-министър на финансите пред bTV.

Дацов е категоричен, че направените промени – включително увеличението на всички доходи в обществения сектор – са извършени в разрез с основни икономически правила. Според него е използвана инфлацията в края на годината, вместо средногодишната инфлация, което противоречи на духа на закона.

“Няма да кажа, че е незаконно, но е в противоречие с принципите, върху които трябва да се прави бюджетна политика“, подчерта икономистът.

Бюджетен дефицит

Един от най-сериозните проблеми, по думите на Дацов, е продължаващата практика България да приема бюджети с дефицит дори при икономически растеж над 3% и почти “прегрял“ пазар на труда.

“По дефиниция не може да имаш дефицит при такива условия. Освен ако не казваш на макроикономиката: “гледай си работата’“, заяви Дацов и почерта, че това е осмият пореден бюджетен дефицит, който се представя като нещо нормално и дори перспективно – тенденция, която крие сериозни рискове.

Дацов направи паралел с кризата от 1996–1997 г., като подчерта, че днес условията са различни – България е в еврозоната, част е от европейските механизми и разполага със силен частен сектор. Въпреки това той вижда тревожни сходства в политическото поведение.

“Историята показва, че дори държави с нисък дълг могат да изпаднат в неплатежоспособност. Доверието е всичко. Когато го загубиш, нивото на дълга вече няма значение“, предупреди икономистът.

Според Дацов държавният дълг често се използва като политически инструмент, който замъглява реалността. “Това е отложено потребление. Хората харчат повече днес, защото не им вдигаш данъците, а сметката остава за следващите поколения“, каза икономистът.

Новата валута

По отношение на еврозоната Любомир Дацов беше категоричен: тя не прави страните автоматично по-богати.

“Еврозоната дава възможност. От нас зависи дали ще я използваме. Тя позволява по-бързи реформи, но без знания, воля и смелост – ефектът може да бъде пропуснат“, подчерта той.