Терзиев с ново обещание: До 2027 г. да няма неприети деца в градина и ясла в София

Днес кметът на София Васил Терзиев представи цялостната стратегия на Столична община за справяне с недостига на места в детските ясли и градини до края на 2027 г. С това се дава началото на нова стратегия "София - град на децата: Първите 7“ за дългосрочен и системен подход, който очертава конкретни стъпки за изграждане на устойчива и адаптивна система, подкрепяща семействата в София не само с места в детските заведения, а и с качество на грижата.

За първи път стратегията стъпва върху подробен анализ на данните и проучване сред родителите, които позволяват прецизно идентифициране на недостига и предизвикателствата, и позволява насочване на ресурсите там, където те са най-нужни.

Резултатите показват, че през есента на 2025 г., 8 844 деца не са приети в детски ясли и детски градини в София, като близо 70% от този недостиг е концентриран в седем района на града - "Витоша", "Младост", "Триадица", "Красно село", "Студентски", "Лозенец" и "Овча купел”.

Данните ясно очертават и още един проблем - най-големият недостиг е при най-малките деца в яслените групи. В същото време системата разполага с над 2 000 незаети места в детските градини, което показва необходимост от по-гъвкаво планиране и по-добро използване на наличния капацитет.
В отговор на тези данни стратегията предвижда комбинация от мерки, които надхвърлят строителството на нови сгради.

Нови места в ясли и градини

2 855 нови места са в процес на изграждане през 2026 г., а още 1 800 места могат да бъдат трансформирани спрямо реалния недостиг по райони и възрасти. Това позволява по-бърз и целенасочен отговор в зоните с най-голям натиск. През 2027 г. ще отворят врати девет нови детски градини, които ще осигурят още 1 300 места.

В резултат на планираните мерки се очаква броят на получаващите компенсации поради липса на място да намалее до 2 889, което представлява с 50% по-малко спрямо 2025 г.

Стратегията на Столичната община включва още подобряване на използването на съществуващата инфраструктура, нормативни и организационни промени, публично-частни партньорства, както и целенасочени инвестиции в човешкия ресурс и качеството на средата.