Служебната власт като капан: Каква е дилемата пред президента?

Ролята на президента – дали ще слезе на политическия терен и в кой момент ще го направи, е новият елемент в цялата ситуация, на който трябва да се обърне внимание.

Това мнение изрази пред БНР Даниел Смилов, политолог и специалист по сравнително конституционно право.

"Времето притиска президента. Има значение какъв избор би направил в тази ситуация. Ако участва в излъчването на служебното правителство, той все пак носи отговорност. Ако той след това направи партия и излезе от президентството, би имал политически трудности да обясни на избирателите как хем управлява, хем се състезава. Той, предполагам, обмисля коя е най-добрата стратегия." 

Има интрига кой точно от "домовата книга" би се съгласил да стане служебен премиер, смята политологът.

Не могат да ви задължат пряко волята ви да станете министър-председател на страната, но от политическа гледна точка хора, които са казали, че биха станали, а сега отказват, би трябвало да дадат по-добър аргумент. Омбудсманът оспорва самата идея, че представител на институцията би могъл да стане служебен премиер, коментира Смилов в предаването "Преди всички".

Проблематично е включването на ръководството на БНБ. Към това ръководство има тежки изисквания за независимост не само в българското право, но и в европейското, отчита политологът, който определя това като "безспорна грешка".

Самата идея да се търси споделена отговорност за служебното правителство между парламента и президента е правилна, изказа своята позиция Даниел Смилов. По думите му, никой в оригиналния вариант на Конституцията не си е представял, че президентът ще управлява страната със седем поредни служебни правителства.

Дори ако всички в сегашния вариант откажат, по здравата логика на Конституцията би трябвало да остане действащото правителство, посочи още той.

Според него има вариант да се избегнат тежък блокаж и конституционна криза, но е добре всичко това да бъде разписано.