Стресът на работа е измерим, но технологиите не са психотерапевти

Стресът не е ново явление, а съвременната работна среда включва високи очаквания, кратки срокове, постоянна дигитална свързаност и мултитаскинг. Всичко това увеличава натоварването и влияе върху качеството на живот. Новото днес е, че вече разполагаме с инструменти, чрез които можем обективно да го измерим – както икономически данни, така и иновативни емпирични методи. Въпреки това тези данни не са пълни машинни препоръки, тъй като причините и проявленията са различни при всеки човек и това изисква специализирана подкрепа. Това заяви д-р Радостина Минина, психолог и специалист по психодрама и част от компанията Somenso, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

Д-р Минина посочи, че стресът влияе устойчивостта на компаниите, тъй като те разчитат на служителите си. „Когато хората не са в добра форма, това се отразява върху цялостното представяне на организацията. Затова темата за стреса вече не е само индивидуална, а засяга и груповите процеси в компаниите.“

Гостенката разказва за инструмента за емпирично измерване на стреса на Somenso, който включва като въпросници за субективното усещане за стрес и качество на живот, така и технологии, които проследяват физиологични показатели.

„Правим цялостен анализ както на субективното усещане, така и на биологични маркери и благодарение на алгоритъма, който създадохме, можем да дадем доста пълноценен и полезна обратна връзка по отношение на това какво човек има да направи с живота си, така че да не стане прекалено късно, да отключи хронично заболяване или друго застрашаващо здравето му състояние.“

Психологът разказа, че след събирането на данните се изработва индивидуален доклад с препоръки, които са строго индивидуални и конфиденциални. В някои случаи се препоръчва консултация с медицински специалист, в други – психотерапия или промяна в навици.

Тя обаче изрично посочи, че това не са препоръки за психологически действия променя на навици като съня, храненето и семейната среда, тъй като това са психологически състояния, които изискват индивидуален подход от страна на специалист.

„Действително по-задълбочен поглед е необходим, за да може да се даде някаква препоръка.“

Д-р Минина отбеляза, че работата с психичното здраве не трябва да започва, когато вече има проблем, а да превантивна – преди да се стигне до професионално прегаряне, напускане или здравословни усложнения.

Освен това технологиите започват да играят все по-голяма роля в превенцията. Изкуствен интелект се използва за анализ и превенция, а чрез виртуална реалност се позволява контролирано излагане на стресови ситуации.

По думите й темата за стреса трябва да премине от индивидуално към обществено значение и да се отдели внимание за нуждата от политики за превенция както на ниво компании, така и в държавата.

„Стресът и сега абсолютно измерим през икономическото отражение – например чрез броя болнични дни и намалената продуктивност.“

Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria