Йотова за спряната помощ за Украйна: Няма как сега да се даде нещо, което го нямаме

"Нямам никакво основание да не вярвам на министъра на отбраната, който е направил този преглед и е установил, че в момента в България няма такива наличности". Това каза президентът Илияна Йотова, като заяви, че министерството на отбраната и правителството стриктно спазват решението на Народното събрание от декември 2022 г. относно предоставянето на военна помощ за Украйна. По думите ѝ в решението ясно е записано, че България може да изпраща боеприпаси, въоръжение и технически средства само когато те са в количества над необходимите за българската армия. 

Тя отбеляза, че народните представители през 2022 г. са приели достатъчно гъвкава рамка за предоставяне на помощ.

"Няма как сега да се даде нещо, което го нямаме. За мен на първо място е важно да осигуряваме собствената си национална сигурност и стабилността на българската армия", заяви президентът.

Според нея решението няма да се отрази на отношенията с Украйна, тъй като действащите договори на българските предприятия от отбранителната индустрия продължават да се изпълняват.

Тя припомни, че част от помощта, предоставяна от държавите членки на ЕС, се компенсира чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, но компенсациите не покриват изцяло стойността на предоставеното оборудване.

В отговор на въпрос дали не е по-добре България да предоставя допълнително оръжия срещу европейско финансиране, с което да подпомогне бюджета си, Йотова заяви, че основният въпрос остава дали страната разполага с излишни количества.

"Има две условия за това. Първото условие е дали имаме това оръжие, за да го предоставим. И то не е само оръжие, това са различни технически средства и боеприпаси", обясни тя и призова да се отчита и реалният размер на европейските компенсации спрямо предоставяната помощ. "Нека да се замислим каква е компенсацията, която България получава, какъв процент е от всичко това."

Йотова коментира и проведената вчера среща с президента на Република Северна Македония

Тя припомни, че Скопие е поело конкретни ангажименти по пътя си към членство в Европейския съюз, сред които признаването и вписването на българската общност в Конституцията на страната, както и изпълнението на ангажиментите по преговорната рамка и Договора за добросъседство.

"България сто пъти да каже, че не искаме нищо повече от преговорната рамка, която и те са подписали", заяви тя.

Президентът подчерта, че разговорът вече не е за български или европейски консенсус, а за конкретни ангажименти, поети от РС Македония като страна кандидат за членство в ЕС.

"Има договорености между РС Македония като кандидат за член на Европейския съюз и Европейския съюз. Съответно РС Македония е поела ангажименти и тя трябва да ги изпълни", подчерта Йотова.

Тя посочи, че сред тези ангажименти са вписването на българите в конституцията на страната, както и изпълнението на преговорната рамка, която включва Договора за добросъседство и протоколите към него.

Йотова определи като изненадващо твърдението, че договореностите са подписани от предишно правителство и затова не обвързват настоящото управление в Скопие.

"За първи път в цялата си практика и политическа кариера срещам такова твърдение, че това споразумение е подписано от предишно правителство и от предишни политици. Един вид то не е валидно за тях", заяви тя.

Според президента всеки международен договор се подписва от името на държавата и подписът под него има необходимата тежест.

"Ако новото правителство реши да прави нещо друго и в друга посока, това е изцяло тяхна отговорност. В крайна сметка България е държава член на Европейския съюз и ние чакаме те да изпълнят своите ангажименти", подчерта Йотова.

На въпрос на какъв език е разговаряла с президента на РС Македония Гордана Силяновска-Давкова, след като македонският държавен глава е предпочел английски в разговорите си с български журналисти, Йотова отговори:

"Очевидно мен ме е разбирала вътре по време на срещата. Не знам защо не ме е разбирала вас."

 Според вицепрезидента по време на разговора между двете не е имало затруднения в комуникацията.