Каримански: Не инвестираме достатъчно в бъдещето

Членът на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански коментира в ефира на БНТ започналата процедура по свръхдефицит срещу България, състоянието на публичните финанси, разходната политика на държавата и дългосрочните икономически рискове пред страната.

Каримански обясни, че процедурата по свръхдефицит не е формалност, а изисква конкретни действия от правителството.

"Процедурата по свръхдефицит е сериозно нещо за всяка страна. Има различни мерки, различен тип прилагане на тези мерки. Като начало правителството трябва да предложи мерки, които да доведат до намаляване на дефицита и да представи стратегия, която да бъде приета от Европейската комисия", заяви той.

По думите му Европейската комисия досега не е подхождала наказателно към държавите в подобна ситуация, а по-скоро търси координация и план за корекция.

"Комисията до този момент не е налагала глоба на нито една страна. Има различни мерки, но няма наказателен подход в класическия смисъл", подчерта Каримански.

Разходите като основен проблем

Според него ключовият проблем в публичните финанси е рязкото нарастване на разходите в публичния сектор, което не съответства на темпа на икономиката и инфлацията.

"Несъразмерното увеличаване на разходите в публичния сектор спрямо ръста на икономиката и инфлацията доведе до структурни проблеми във фискалната политика. Това създаде лавинообразно нарастване на разходи, които сега е трудно да бъдат овладени", коментира финансистът.

Каримански заяви, че страната трябва да се върне към по-строга финансова дисциплина.

"Трябва да се вземат много сериозни и твърди мерки, за да се върнем към финансова дисциплина, каквато имаше преди години", посочи той.

По повод различията в отчетения дефицит през отделни периоди Каримански отбеляза, че темата не трябва да се свежда единствено до счетоводно отразяване.

"Това не е въпрос само на счетоводно отразяване. Възможно е да се търси манипулация, ако се гледа чисто формално, но по-скоро става дума за политически решения и начин на управление на публичните предприятия", коментира той.

Държавните дружества и рискът от декапитализация

Каримански даде пример с практиката държавата да прибира целия дивидент от държавните предприятия.

"Когато се взима 100% от дивидента на държавните предприятия, без да се оставят средства за инвестиции и реинвестиции, тези компании се декапитализират. После се налага да теглят кредити, вместо да развиват дейност", обясни той.

Според него подобни решения могат временно да подпомогнат бюджета, но в дългосрочен план отслабват самите предприятия и ограничават възможността им да инвестират.

БНБ, бюджетът и икономическият растеж

Каримански обърна внимание и на структурата на публичните разходи. По думите му инвестициите остават твърде малък дял спрямо социалните разходи, а това поставя под риск бъдещото развитие на икономиката.

"Виждаме, че инвестициите в страната са малък дял спрямо социалните разходи. Това означава, че не инвестираме достатъчно в бъдещето. Образованието трябва да бъде приоритет. Имаме ниска безработица, но недостиг на кадри и липса на достатъчен човешки капитал", заяви той.

По темата за новия държавен дълг и бюджетните перспективи Каримански посочи, че в бюджета трябва ясно да се види посока към ограничаване на разходите в публичния сектор, но разговорът не бива да заобикаля и приходната част.

"Важно е в бюджета да има ясна посока за намаляване на разходите в публичния сектор. Проблемът е именно там, но трябва да се говори и за приходната част. Растежът идва основно от потреблението, но ние трябва да увеличим дела на производството, за да имаме устойчив икономически растеж и по-добър търговски баланс", подчерта той.

Спорът около евровата монета

Каримански коментира и спора около дизайна на българска еврова монета от 2 евро, посветена на азбуката. По думите му процедурата не е приключила и не трябва да се представя като забрана.

"Ние трябва да си защитим българската азбука, но това не е финала на процедурата. Не е забрана, има възражение от една от страните. Ние не може да искаме всичко да бъде ясно и прозрачно. Не бива да влияем на процедурата. Явно една от страните има възражения, че и други държави пишат на кирилица, затова не може да обявим, че това е българската азбука. Наистина има много извори, в които се споменава кирилицата като българската азбука, кирилицата е изключително добре направена в добър стил. Ние трябва да си защитим българската азбука", заяви той.

Банковата система остава стабилна

На фона на процедурата по свръхдефицит Каримански увери, че няма връзка между фискалните проблеми и стабилността на банковия сектор.

"Няма никаква връзка между свръхдефицита и банковата стабилност. Банките са свръхликвидни, добре капитализирани и с висока адекватност на капитала", подчерта членът на УС на БНБ.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.