Икономист прогнозира спад на БВП и намаляващи приходи от данъци

Частното потребление в България може би вече достигна лимита си и до края на годината би следвало да намалее. Това означава спад на брутния вътрешен продукт (БВП) и намаляващи бюджетни приходи от данъци. При заложените големи разходи в бюджета дефицитът може да стане по-голям от предвидените 5,7%. Това мнение изрази Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Той добави, че ако тази динамика се запази и в бъдеще, може да се наложи повишаване на ДДС в края на 2027 г.

Не е ясно защо редовното правителство залага толкова голям дефицит, но той притеснява всички икономисти и финансисти в страната, тъй като е обвързан и с предстояща емисия на външен дълг, посочи Иванчев.

„Външният дълг на България вече е дори по-скъп от този на Гърция с около 60 базисни точки. Това е пазарна аномалия, тъй като Гърция има кредитен рейтинг ВВВ, а рейтингът на България е ВВВ+.“

По-високият рейтинг би трябвало да води до по-ниска цена за емитиране на дълг и по-ниски лихви, които българите ще плащат, отбеляза финансистът. Освен това съотношението между дълга и БВП в Гърция е несравнимо с това в България – 150% спрямо 30%, посочи той.

Според него цената, на която страната ни е емитирала последния дълг от 2,5 млрд. евро, вероятно е свързана с непремерените изказвания на правителството, че икономиката на България е в катастрофално състояние. Той оцени това като вербална грешка, на която международните финансови пазари са реагирали веднага.

Дългът предизвика реакция от ЕС и до средата на октомври тази година България трябва да представи мерки за овладяването му, припомни Иванчев.

Към момента управляващите не желаят да правят резки намаления в разходната част на бюджета. Но частното потребление в България вече може би достигна лимита си и до края на годината би следвало да намалее, предупреди финансистът.

„Голяма част от частното потребление се дължи на банкови кредити, но населението вече има експозиция към ипотечни кредити за близо 18,5 млрд. евро и към потребителски кредити за близо 11 млрд. евро и няма много място за разширение на кредитната експанзия.“

Ипотечните кредити са около 250 хил. броя, те обичайно се изплащат от двама души, което означава, че при 2,2 млн. българи, работещи на трудов договор, всеки четвърти има ипотека. Потребителските кредити са над 2 млн. броя, отбеляза Иванчев в подкрепа на твърдението си, че няма голяма възможност за допълнително разрастване на кредитирането.

В същото време се очаква заплатите в държавния и частния сектор да останат без промяна, което също води до извода, че траекторията на частното потребление е низходяща. Това би следвало да доведе до намаляване на БВП и до по-малки бюджетни приходи при заложени големи разходи в бюджета. В такова положение бюджетният дефицит може да стане по-голям от заложения, предупреди събеседникът.

Според Иванчев единственото рационално обяснение защо правителството не въведе решителни реформи с бюджета е, че то очаква частното потребление да намалее и иска да задържи разходната част, за да предотврати рязък спад на БВП.

„Това правителство показва склонност към т. нар. в поведенческите финанси хиперболично дисконтиране – да потребим днес сто евро вместо да получим 200 евро след една година.“

Дългът, който емитира България, в немалка степен се използва за държавни заплати и разходи, но средната лихва е 3,5%. Ако приемем, че към 2028 г. дългът на България ще бъде 50 млрд. евро, страната ни ще плаща лихви от 1,750 млрд. евро в условията на очаквания за повишаване на лихвата от Европейската централна банка (ЕЦБ), изтъкна Иванчев.

Според него, ако тази динамика се запази в бъдеще, може да е необходимо да се повишат данъците в България, включително увеличаване на ДДС в края на 2027 г.

За бизнеса това би означавало стихване на икономическата активност, която и без това не е много засилена в момента поради забавянето на икономиките на основните ни партньори в Европа Германия и Италия, коментира събеседникът.

Инвестиционната активност се влияе пряко от заплащането на труда, а то рязко се увличи през последните години, отбеляза Иванчев и добави, че това е пряка последица от решения на предишни временни правителства за увеличаване на заплатите в държавния сектор и разширяването му. Това е довело до изтичане на кадри от частния бизнес към държавния сектор. За да се пребори с недостига на кадри, бизнесът е трябвало да вдигне заплатите.

Чуждестранен инвеститор лесно може да си направи сметката дали да продължи да инвестира в България, или да премести производството си в страна, която логистично е подобна на нашата, но му позволява да запази брутния си марж, посочи финансистът.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria