Изкуственият интелект е като нож: Нужно е критично мислене, медийна грамотност, доверие

Изкуственият интелект променя начина, по който се създава и разпространява информация, а заедно с това прави дезинформацията все по-убедителна и трудна за разпознаване.

Според главния редактор на новините на Bulgaria ON AIR Евгени Генчев, технологиите сами по себе си не са проблем, а всичко зависи от начина, по който се използват.

"Изкуственият интелект е като нож. Нож, който може да бъде използван за убийство и който може да бъде използван, за да ти помага", посочи Генчев, като подчерта, че журналистите не могат да се откажат от него като работен инструмент.

Водещият на "Директно" Димитър Абрашев смята, че медиите също носят отговорност за проблема с дезинформацията, защото не достатъчно често обясняват на аудиторията как да разпознава невярната информация.

"Голяма доза вина и отговорност носим самите ние, медиите", каза той в рубриката "Гласът на фактите" на предаването "Директно" и допълни, че е много по-трудно една лъжа да бъде опровергана, отколкото да бъде разпространена.

По думите на Генчев обаче основният проблем е мащабът, в който вече се произвеждат фалшиви новини с помощта на изкуствен интелект.

"Те са толкова много и толкова всекидневни, че според мен и ние не можем да се справим достатъчно адекватно", отбеляза той.

Според Абрашев обществото постепенно е изгубило способността си да подлага информацията на критична преценка.

"Свалихме си нивото на критичност", заяви той в ефира на Bulgaria ON AIR.

Евгени Генчев очерта и един от най-лесните начини за разпознаване на съмнително съдържание. Ако дадена новина е насочена основно към емоциите, страховете или цели да създаде конфликт, тя трябва да бъде проверена внимателно, като се проследят източникът и първоизточниците ѝ.

Той обърна внимание и на дилемата пред журналистите дали да публикуват непотвърдена информация, когато конкуренцията вече го е направила, защото рискът е да бъде изгубено най-ценното за една медия - доверието на аудиторията.

Разговорът засегна и идеята за по-строга регулация на социалните мрежи.

Според Абрашев забраните не са решение и трябва да се намери баланс между свободата на изразяване и цензурата. Той направи аналогия с идеята децата да бъдат лишени от достъп до социалните мрежи.

"Вместо да го образоваме, някак да му обясним къде е рискът, ние решаваме: "Ще заключим катинарите", коментира водещият.

Генчев се позова и на идеите на историка Ювал Харари, според когото развитието на изкуствения интелект няма да достигне плато, а ще продължи да се ускорява.

"За първи път, откакто го има човечеството, ние не знаем какво ще работим след 10 години", изтъкна той и постави въпроса как обществото да подготви бъдещите поколения за свят, който се променя с безпрецедентна скорост.

В заключение участниците в разговора се обединиха около мнението, че най-ефективният начин за противодействие на дезинформацията не са забраните, а развитието на критично мислене, медийна грамотност и доверие в професионалната журналистика.

"Инвестор.бг" АД изпълнява инициатива, подкрепена от Институт "Отворено общество - София" и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience.

Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт "Отворено общество – София" (ИООС).

Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.