Антидрон системи, закупени от България, не могат да защитят границите

Антидрон системи, подобни на закупените от България - Axon, не могат да осигурят цялостен национален щит на държавата. България се нуждае от многослойна отбранителна система, междуинституционален оперативен център и съвместна отбранителна стратегия с Румъния. В същото време трябва да се черпи опит от Украйна, която разполага с най-авангардната експертиза за дронове, но на практика украинските специалисти у нас срещат липса на чуваемост от държавата. Това коментира Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ), в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.

Зачестяващите инциденти с навлизане на разузнавателни и бойни безпилотни летателни апарати (БЛА) в акваторията на Черно море и границите на източния фланг на НАТО поставят с нова сила въпроса за готовността на България да засича и неутрализира ефективно подобни заплахи. България вече получи първите две от общо четири поръчани антидрон системи на американската компания Axon, като публично заявените намерения предвиждат закупуването на общо до 10 такива комплекса, но тази реакция е закъсняла и крайно недостатъчна за гарантиране на националната сигурност, коментира Иванджиков. 

Системите Axon се състоят от мобилни платформи с монтирани радари, сензори, камери и заглушители, осигуряващи 360-градусово покритие, но с локален радиус от едва 3 до 5 километра. Това ги прави подходящи за охрана на конкретни точкови обекти от Военна полиция, но не и за защита на цялата територия или морска граница на страната.

„Това е някаква стъпка, която може би е закъсняла стъпка, а не реакция... В оборудването на нашата държава, две антидрон системи са за никъде. Антидрон системите имат определен обхват – около 3-5 км. Един кръг 3-5 км няма да спаси България, няма да опазим България с такова нещо. За каква цел са купени, още не знам. Казват, че са за Военната полиция – ако са купени да се опазят дадени обекти, ОК. Но те не могат да създадат този щит, за който говорим, за да можем да се опазим от дронове.“

Липса на стратегия

Докато съседните държави като Румъния и Полша инвестират мащабни финансови ресурси за изграждане на интегрирана отбрана, у нас липсва ясна стратегия за многослойна система, комбинираща радари за нисколетящи цели, детектори и РЕБ (радиоелектронна борба) системи. Иванджиков подчерта, че релефът на България е специфичен и изисква съгласуване между Министерството на отбраната, РВД (Ръководство на въздушното движение) и Министерството на транспорта.

„Сметката винаги ще е скъпа и особено ще е най-скъпа, ако се работи на парче. Затова трябва да намерим цялостно решение и тогава да почнем полека-лека да го изграждаме... Трябва да се изгради един център, който да е между различните институции, който да знае, че като натисна един бутон, автоматично да се задейства друга процедура за действие. Аз не знам за такъв център, който да сработва и наистина да е готов в случай на атаки.“

В мирно време антидрон оборудването трябва да работи съвместно с МВР и Гранична полиция за защита на националните обекти, а при ескалация автоматизирано да преминава към военните структури. В допълнение, България трябва спешно да синхронизира своята отбранителна стратегия с Румъния, формирайки общ защита по Черноморския фланг, смята Иванджиков.

Войната в Украйна превърна украинските специалисти в световни лидери в разработването на дронове и средства за противодействие. Динамиката на бойното поле е толкова бърза, че за всеки нов дрон незабавно се разработва нова антидрон система, а в отговор – следващо поколение дронове с нови функции, каза Иванджиков.

България като производствен хъб

В България вече функционира развит частен сектор за производство на дронове, жирокоптери и компоненти с двойно предназначение. Основната пречка пред превръщането на България в регионален производствен център е липсата на държавна политика за подкрепа на технологичните стартъпи, каза Иванджиков.

Когато високотехнологичните компании достигнат критичен етап на развитие, те боксуват поради липса на банково финансиране. Иванджиков призова Българската банка за развитие (ББР) и специализираните рискови фондове да отделят пари специално за такива технологии, съчетано с трансфер на ноу-хау чрез коопериране с водещи американски, европейски и израелски производители.

Конфликтите в Близкия изток и Черноморския регион поддържат висока волатилност на цените на петрола и самолетното гориво. С изчерпването на горивните хеджирания авиокомпаниите са изправени пред тежки финансови изпитания. Прекратяването на полети от гиганти като Qatar Airways (съкратили 12 дестинации) директно уврежда свързаността на България с Азия и покачва цените на билетите, коментира Иванджиков.

Въпреки че рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ за момента осигурява стабилни доставки на керосин за българските летища, редица европейски лоукост превозвачи свиват дестинациите си. Иванджиков предупреди, че след края на конфликтите секторът ще се сблъска с друг сериозен вакуум – остър недостиг на свободни самолети и летателен състав за поемане на засиленото търсене.

Бургас и Евровизия 

Летище Бургас наскоро приключи основен ремонт на пистата си и разполага с капацитет да поемат засилен трафик, какъвто може да се очаква от домакинството на "Евровизия 20217", но продължава да страда от сезонния си характер. Тази ограничена въздушна свързаност може да се превърне в проблем, коментира Иванджиков.

Според АБАИ е необходима незабавна координация между Министерството на туризма, кметовете в региона и българските превозвачи и лоукост операторите за пускане на целенасочени чартърни и редовни линии, които да осигурят превоза на туристите и гостите.

"Ние от авиацията сме готови да съдействаме, когато се знае откъде, колко пътника ще трябва да превозим, и тогава може да реагираме."

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria