Защо младите химици и физици не искат да стават учители?

Има недостиг на учители и то по конкретни специалности, основно по математика, физика, биология, химия, но не е тенденция за всички специалности. Това каза ръководителят "Развитие на учители" във Фондация "Заедно в час" Жаклин Мисирян-Дойчева в "България сутрин".

По думите ѝ има доста повече специалисти в начален етап, много повече студенти завършват "Начална и училищна педагогика" в сравнение с това колко свободни позиции има в училище.

"Била съм учител по химия, физика и биология. Това са най-предизвикателните предмети и за учениците. Специалисти има по тези науки, но не много от тях избират да станат учители. За тях има много други атрактивни възможности, които избират пред учителската професия".

Пред Bulgaria ON AIR тя цитира статистика, според която 50% от завършващите специалисти за учители избират да станат учители. 

"Ако имаме 50% от завършващите студенти, които влизат в училище, и 34% от тях напускат през първите три години - това говори за сериозен проблем. Има няколко причини, поради които тези специалисти, дори да изберат, не остават дългосрочно. За да избера да остана в училище, има три важни неща - да се чувствам успешна, че развивам и че добавям стойност", обобщи ръководителят "Развитие на учители" във Фондация "Заедно в час".

Дойчева отбеляза, че административната тежест вече е доста по-облекчена, но има друг по-важен фактор и той е липсата на подкрепа.

"Когато новопостъпил специалист няма достатъчната подкрепа, не се чувства щастлив и удовлетворен от това, което прави, вероятността да си тръгне и голяма. Не всички учители са подготвени за реалните предизвикателства в класната стая. Важно е да насочим усилията си в това как да подкрепяме специалистите в началото на годината", посочи още тя. 

Ръководителят "Развитие на учители" във Фондация "Заедно в час" коментира, че изкуственият интелект (AI) е основен ресурс, който учителите и учениците могат да използват по смислен начин.