Отклонение от 3-4°променя земеделието ни, екосистемите и оттока на реките

През последните 10-15 години се наблюдава по-рязко затопляне на климата в България, измерено чрез показатели като температура, валежи, влажност на почвата. То не е разпределено равномерно в страната – някои региони са по-тежко засегнати от други, основно поради географското си разположение. Особено притеснително е положението в Северозападния регион – районите на Видин и Враца, тъй като там в топлите години се стига до периоди на суша, които продължават 19 поредни дни. Това коментира Кристиян Панайотов, специалист по устойчиво развитие, управление на данни, почвено здраве и ГИС анализи и изследовател към БАН, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

При високи температури умират голямо количество растения и се намалява продукцията на единица площ. Останалите живи растения влизат в защитен механизъм, при който не произвеждат зърно, плодове или зеленчуци, а се опитват да се съхранят и да оживеят, обясни Панайотов. В края на годината проблемите се натрупват и получаваме по-малко реколта. Това е най-изявеният проблем от затоплянето на климата и засушаването, добави той.

Изследване на БАН дава нов поглед върху природния капитал за правене на земеделие в България. То попада под шапката на агрометеорологията и взема предвид петгодишен период с голяма гъстота на метеорологичните точки, обясни Панайотов, който е част от екипа на изследването. То не разчита на наземни наблюдения, а използва компютърни модели и физични симулации, като данните са придобити от западни източници, които се занимават с агрометеорология.

„България се намира в Средиземноморския регион, който страда най-много от сегашните глобални температури. Ако глобалната промяна на климата е от порядъка на 1,5-2 градуса по Целзий нагоре, в Средиземноморския регион затоплянето е с 3 градуса по Целзий.“

У нас отклонение на температурите с 3-4 градуса би променило земеделието, екосистемите му и оттока на реките, посочи изследователят.

Целта на изследването не е само да измери проблема, а и да предложи решения. Най-важното от тях е свързано с прилагане на практики от устойчивото земеделие, счита Панайотов и добави, че голяма част от тези практики не са скъпи и трудни за прилагане.

„Въпреки че досега в България не е имало големи национални стратегии в тази посока, земеделски производители са погледнали към устойчивото развитие и са взели конкретни практики, които вършат работа за бизнеса им. Така те стават по-адаптивни и устойчиви.“

Подобряването на напояването чрез капково напояване, което разходва по-малко вода, и използването на покривни култури в помощ на почвата и почвеното плодородие са конкретни практики от устойчивото земеделие, които биха били от полза на земеделските производители, посочи той.

Хората започват да се интересуват все повече от почвеното плодородие, въглерода в почвите, органичната материя и виждат, че почвата не само помага за адаптирането на растенията и повишава устойчивостта, а и смекчава част от проблемите, тъй като може да погълне много парникови газове, посочи събеседникът.

Министерството на земеделието и храните също е започнало да възприема почвата като важен ресурс и да предлага мерки за облекчаване на фермерите, за да прилагат повече устойчиви практики на терен. Засега процесът тече бавно и на парче, но вече се виждат промени. Нужно е да се работи по-колективно, счита Панайотов.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria