„Фич“ повиши перспективата пред рейтинга на България

Международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс“ (Fitch Ratings) повиши перспективата пред кредитния рейтинг на България от стабилна на положителна и потвърди оценката „BBB+“, съобщи Министерството на финансите. Решението отразява намаляването на политическата несигурност, но е придружено от предупреждение за засилващи се макроикономически дисбаланси, висока инфлация и по-голям бюджетен дефицит.

Положителната перспектива означава, че при благоприятно развитие рейтингът може да бъде повишен, но не представлява гаранция за такава стъпка.

„Фич“ свързва промяната с парламентарните избори през април и сформирането на правителство на една партия с парламентарно мнозинство – първото подобно управление в България от повече от две десетилетия. Според агенцията това може да сложи край на продължителния период на нестабилни коалиции и да създаде условия за структурни реформи, по-висок потенциален растеж и подобряване на управлението.

Рейтингът се подкрепя от членството на България в Европейския съюз и еврозоната, както и от стабилните показатели на публичните финанси и външните баланси. Тези предимства обаче се ограничават от рисковете от прегряване на икономиката, процикличната фискална политика, високата инфлация, дефицита по текущата сметка и по-слабите показатели за управление спрямо държавите със сходен рейтинг.

За настоящата 2026 г. „Фич“ запазва прогнозата си за растежа на българската икономика на 2,8 на сто. Без промяна остава и очакването за 2027 г. – растеж от 2,9 на сто. За първи път агенцията представя прогноза за 2028 г., когато темпът се очаква да се забави до 2,4 на сто.

Икономическият растеж остава близо до 3 на сто от 2024 г. насам въпреки външните сътресения и слабото нарастване на икономиката на ЕС. Основен двигател е силното потребление на домакинствата, докато нетният износ има отрицателен принос. През следващите години „Фич“ очаква по-бавно нарастване на вътрешното търсене и подобряване на износа.

По-съществена промяна спрямо предишната оценка на агенцията от март се отчита при инфлацията. Прогнозата за 2026 г. е повишена от 3,8 на 4,9 на сто, а за 2027 г. – от 3,8 на 4 на сто. През 2028 г. средногодишната инфлация се очаква да се забави до 3,5 на сто, но да остане над средното равнище за държавите от рейтинговата група „BBB“.

„Фич“ отчита ясни признаци за макроикономически дисбаланси, произтичащи основно от силното номинално нарастване на заплатите през последните три години. Разходите за труд на единица продукция се увеличават кумулативно с 36,4 на сто за трите години до 2025 г. Това е около четири пъти над прага от 9 на сто, използван в процедурата на ЕС при макроикономически дисбаланси.

Ръстът на доходите стимулира потреблението, но едновременно с това увеличава вноса и разширява дефицита по текущата сметка. Агенцията прогнозира той да достигне 7,4 на сто от БВП през 2026 г. – значително над равнищата при държавите със сходен кредитен рейтинг. Допълнителен риск за икономиката е бързото нарастване на кредитирането на домакинствата.

Прогнозата за бюджетния дефицит през 2026 г. също е влошена значително. В подробната сравнителна таблица „Фич“ очаква дефицит от 4,6 на сто от БВП при прогнозирани през март 3,2 на сто. В текстовата част на оценката е посочена стойност от 4,5 на сто. И двете оценки остават под заложената от правителството цел за дефицит от 5,4 на сто от БВП.

Агенцията обяснява увеличението с отложения ефект от предишни мерки за повишаване на разходите и очаквания ръст на публичните инвестиции. Правителството планира те да достигнат 5,8 на сто от БВП, но „Фич“ допуска, че част от капиталовите разходи на общините няма да бъдат изпълнени.

За 2027 г. прогнозата за бюджетния дефицит е подобрена от 4,3 на 3,8 на сто от БВП. През 2028 г. той се очаква да се понижи до 3,5 на сто. Въпреки това агенцията определя фискалната политика през 2026 г. и 2027 г. като разхлабена и отбелязва, че България се намира в процедура при прекомерен дефицит само няколко месеца след присъединяването си към еврозоната.

„Фич“ повишава и прогнозата си за държавния дълг. За 2026 г. очакваното съотношение на дълга към БВП нараства от 30,5 на 31,7 на сто, а за 2027 г. – от 31,6 на 32,4 на сто. През 2028 г. дългът се очаква да достигне 34,1 на сто от БВП. Въпреки увеличението показателят остава нисък спрямо останалите държави от ЕС и страните със сходен рейтинг.

Членството в еврозоната укрепва банковата система чрез надзора и механизмите за ликвидност на Европейската централна банка, посочва агенцията. Банките остават добре капитализирани, ликвидни и печеливши, но бързият ръст на кредитирането на домакинствата може да създаде рискове за качеството на активите.

До повишаване на рейтинга може да доведат отслабване на макроикономическите дисбаланси, забавяне на растежа на заплатите и кредитирането, по-ниска инфлация и свиване на дефицита по текущата сметка. Необходимо е и устойчиво прилагане на структурни реформи, което да подобри управлението и потенциала за растеж.

Влошаване на дисбалансите, рязко забавяне на икономиката поради загуба на конкурентоспособност или значително нарастване на държавния дълг могат да доведат до негативно рейтингово действие.

При извънредни рейтингови действия през юли 2025 г. „Фич“ и „Стандард енд Пуърс Глоубъл Рейтингс“ (S&P Global Ratings) повишиха с една степен дългосрочния кредитен рейтинг на България до „BBB+“ със стабилна перспектива. Водещ фактор беше окончателното одобрение за присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 година.

През март 2026 г. „Фич“ потвърди рейтинга „BBB+“ със стабилна перспектива. През май „Стандард енд Пуърс“ повиши перспективата пред рейтинга на България от стабилна на положителна и потвърди оценките „BBB+/A-2“.

„Мудис Рейтингс“ (Moody’s Ratings) запазва рейтинга на България на съпоставимото равнище „Baa1“ със стабилна перспектива. В периодичния си преглед от януари 2026 г. агенцията посочи, че положителният ефект от приемането на еврото до голяма степен вече е отчетен в рейтинга.