Цирк

България си има нов цирк.

Не, не е този в Младост, срещу „Деница“ - той е стар, а и не е толкова интересен – само някакви проскубани лъвове и две-три маймуни на кръст, ако не са избягали по широкия свят.

България си има цирк, за който всеки циркаджия може да си мечтае.

Първо – дислоциран на пъпа на София, на жълтите павета, а не у покрайнините, докъдето жадната за номера публика може да стигне само с теснолинейка, евентуално. До този може и пеша да се стигне, само имайте предвид, че зимата много се пързаля по паветата.

Второ, индивидите в цирка са много по-добри от трите маймуни, проскубаните лъвове, пуделчето и четиримата акробати, взети заедно.

Този цирк се нарича Народно събрание, за да звучи по-софистицирано някак – като се замислите има нещо пó така в името му.

Вътре има 240 хомо сапиенса, които изпълняват номера и по поръчка, и по съвест. Понякога проявяват и мимолетни капризи, но не бива да им се сърдим, защото все пак те са там, за да ни забавляват и ние си плащаме за това удоволствие.

От три дни обаче в цирка е настъпил тотален хаос. Преди три дни България започна да следи най-абсурдния филм за парламентарния живот откак въобще страната има парламентарна история.

Народното събрание стана сцена на невиждани вихри и страсти още от първия ден, когато Георги Пирински се опита да влезе в ролята си на председателстващ парламента, въпреки че и баба ми би се справила по-адекватно с тази работа.

Освен да цитира около тринайсет алинеи и още толкова членове, да вика „Моля, ако обичате, заемете местата си“ и да блъска по звънеца, Пирински не показа никакви други кой знае какви умения. С което, естествено, изнерви всички депутати в парламента, след като три пъти ги преброи поименно и тайно, отпред назад и отзад напред.

След като най-накрая се преброиха, уточниха кой, защо и докога отсъства, депутатите се поумориха, няколко пъти излизаха в 15-минутни почивки и след това дори и не влизаха обратно. Така първият ден мина в шеги и закачки, а парламентът бе разпуснат поради липса на кворум.

Втория ден публиката имаше възможността да гледа представлението без да плаща допълнително. Даваш пари веднъж и ги гледаш четири години. Водевилът продължи с пълна пара, като в сценария бяха заложени и хуморески, за да не скучае уважаемият зрител.

Лирическите герои, които се открояваха най-ярко с големите си очи и богатата си душевност, бяха Георги Пирински /пак/, Любен Корнезов, който замени предния на поста председател на НС поради опасност Пирински да получи средна телесна повреда от изнервени депутати.

Също така Волен Сидеров, който на свой ред заплаши Корнезов, Любен Дилов-син, който обяви, че се е маскирал специално, за да гласува тайно, Гергана Грънчарова, която ни посвети в тайните на необятния си интелект и Андрей Пантев, който непрекъснато ни призоваваше да не се замеряме с кокалите на прадедите си, въпреки че аз по принцип нямам този навик.

След като всички дружно и от сърце се посмяха, понеже смехът е извор на здраве и изглажда бръчките, депутатите излязоха в почивка. След това се върнаха, спориха как ще гласуват тайно за премиер, а Сидеров си предупреди хората, че ако не си покажат бюлетините, ще ги изключи, заключи и още няколко неща.

Яваш-яваш /да не ме чуе Сидеров/, към 19 часа вечерта стана ясно, че Сергей Дмитриевич е новият премиер на страната, да ни е честито. И понеже горкият човек откога чака да се гмурне във властта, не успя да изтрае още малко и се подлъга да се закълне веднага, с което си отряза пътя към възможността да гласува за собствения си кабинет.

После бившият шеф на Конституционния съд Георги Марков обяви публично, че никой не го е карáл насила /Станишев/ да се кълне преди да мине вотът за кабинета, с което обобщи чувствата и настроенията на всички въвлечени в ситуацията.

В процеса на гласуване, в който все пак участва и Дмитриевич, се развихриха нови страсти. Едни депутати от Атака се оказаха заключени в стаята си в парламента, май, а друг, пак от Атака, пък обяви пред цяла България gsm-номер, от който получил предложение за пост срещу положителен вот, с което обрече телекомуникациите в страната на временен срив, защото около 3 милиона души се опитаха да звъннат едновременно на номера и да кандидатстват за работата.

Най-накрая, след 17 часа дебати, шеги, водевилни диалози и малко политика, кабинетът не мина, бръчките на левицата се появиха наново, въпреки смехотерапията през деня.

Така България се озова с премиер, но без правителство, Пирински се видя в нужда да удари по-силно звънеца, да цитира още пет-шест алинеи и да обяви, въпреки очевадна липса на кворум, прегласуване на кабинета на другия ден.

Циркът продължи и на четвъртия ден, обаче публиката малко вече се поумори, дори хумореските и водевилните диалози не могат да я задържат онлайн.

Затова се замислям дали да не ида все пак до този срещу „Деница“, да погледам пършивите маймуни и пуделчето, ако още е живо.

Те поне не са толкова шумни, пък и представлението свършва след 40 минути, а не след 40 часа. И накрая всички им ръкопляскат.