Глутница кучета*

Какъв ли е проблемът ми? Кучетата от съседния охраняем паркинг. Непоносими, дразнещи, зли и кръвожадни. Мисля, че дори не ги хранят, за да лаят. Пет или шест на брой, заедно с пенсионерската охрана.

Късно снощи, след приключване на работния ми ден, се прибрах вкъщи. Естествено - изморен. И гладен. И аз като кучетата. Започнахме да готвим с приятелката ми, но аз не издържах и отидох най-любезно да поговоря с охраната на паркинга.

„Лаят непрекъснато. Не мога да направя нищо. Съберете се от блока и елате да поговорите със собственика,“ рече той и отсече докато ми се хилеше. След поредните часове кучешки лай легнахме да спим. Заспах, но след полунощ. Не знам днес как изглеждам, въпреки че кафето и колата освежавали или поне така пише в дебелите книги.

Днес вместо да „натискам педалите“, звъня като луд по телефона. Първо в полицията. "Не е наш проблем", отсякоха и ми дадоха телефона на местния кучкарник. Ако и Вие имате същия проблем, ще Ви го дам – телефона. Оттам ме препратиха към Столична община, тъй като кучетата не били бездомни, а те не влизали в имоти. Дрън, дрън, поне приберете бездомните. Всеки ден има нахапани хора.

Стигнах и до Столична община. Същата работа. Препратка към Дирекцията по екология, откъдето пък ми препоръчаха да напиша жалба до ветеринарната служба или да се разберем помежду си. Явно няма да можем да се разберем.

За молба едва ли ще ми остане време. Затова вече си мисля дали да не купя един килограм месо и да попитам в аптеката за някаква силна отрова. Или да се изнеса от квартирата и да се пренеса в офиса. Хем няма да плащам наем, хем ще върша повече работа.

Едно е ясно, повече няма да звъня по телефона. Ще помисля до довечера и ще действам. Само трябва да проверя какво е наказанието за отравяне на куче. Някой да знае?

*Умишлена прилика с известния филм на Тарантино