На тъмно

И така, седяхме си вечер в хола, всички накуп, защото така телесата се поддържат топли, и гледахме в захлас някаква поредица, наречена „Завръщане в Рая“.

Телевизорчето беше включено в акумулатора на колата, а самият акумулатор стоеше на пода. В стаята, освен нас, още имаше проснати дрехи, одеала и котка, която също се притопляше – идилична картинка, наподобяваща уютно кьоше в „Столипиново“.

След това поотраснах, а режимът на тока остана в миналото. До днес. От няколко дни в сградата, където неуморният екип на Dnes.bg се труди, за да отразява всякакви събития, токът е една от най-дефицитните стоки. Освен нашата редакция, в зданието на улица „Бенковски“ 14 се помещава и издателска къща „Иван Вазов“, както и десетки други офиси.

Собственикът на сградата обаче е отредил по няколко киловатчаса енергия на всеки етаж, което общо взето означава, че можем да си включим два-три компютъра и една лампа и с това нормата се изчерпва. Разбираемо е, че когато само в нашия офис има 30 души, а навън температурата на въздуха е под нулата, тези хора имат нужда да се топлят по някакъв начин, различен от употреба на подпалки.

И така настъпи:

Понеделник. Рано сутрин обстановката е малко напрегната. Трябва да се качат доста новини, за да може уважаемият читател да се запознае с броя на загиналите по пътищата, кого са изгонили снощи от Биг Брадър и разни други жизненоважни неща. Да, ама не, защото токът спира точно преди да кача новината в сайта. Всички обаче приемат несгодата толерантно, няма брожения, писъци и безредици.

Електричеството бива възстановено след малко, всички си отдъхваме, рестартираме компютри и... токът спира.

Е, ама таквоз... хубава работа!

По-смелите от нас слизат в мазето, за да се запознаят отблизо с електрическото табло. Оказва се, че помещението е пълно с вода и съществува реална опасност да се образува волтова дъга, късо съединение и разни други нежелани реакции, изучавани по физика в 10 клас. Екипът се разпуска за неопределено време, звъни се на енергото.

Оттам обаче ни обясняват, че не е хубаво да им даваме зор, защото работели под напрежение. Отговарям им, че точно под напрежение се очаква да работят и би било доста обезпокоително, ако бяха заземени.

В офиса е мрачно и студено. Също и доста непрогледно, поради което от време на време има сблъсък на тела. По-находчивите колеги започват да играят на бикове и крави, други се отдават на тих труд, като хрупане на сандвич.

След час идват момчета от енергото, а след още един час вече имаме ток. Радваме се като малки деца, пускаме печки и компютри, опитвайки се едновременно да работим и да се спасим от бялата смърт, и... токът спира.

Е, не, утре вече ще закупя динамо, ще го свържа с компютъра и на ротационен принцип ще се редуваме да го въртим! Някои от по-практичните хора си заминават по къщите, за да работят оттам.

И така настъпи

Вторник. Далновидна колежка идва първа, много рано сутринта, за да провери обстановката. Ток има и групата се събира. Печки обаче не се включват, за да не натоварваме инсталацията. Половин час работата е безупречна като прах за пране.

И тогава токът спира.

Нещо започва вече да ме дразни тази ситуация, особено в частта, в която собственикът на сградата обяснява, че миналата година такива проблеми не е имало. И че виновни сме ние, защото сме много на брой. И най-вече заради това, че опъва уши като махленско магаре и не желае да смени електрическото табло.

Опитваме се да обясним, че когато предлагаш „офис сграда под наем“, целта не е само да има помещения с четири стени, а също и възможност да си включиш едновременно лаптоп и крушка от 60 вата без това да предизвика повишаване на сеизмичната активност и токов удар в половин София.

Токът идва от време на време, общо взето точно когато съм излязла, за да изпуша една цигара. Гася цигарата, тичам обратно, включвам компютъра, отварям сайтове и ... няма нужда да ви казвам.

Егати, викам, минаваме на пишещи машини, с индиго, с което ще правим back up на файловете. Всеки се е навлякъл с якета, палта, жилетки и други връхни дрехи, които притежава. Състезаваме се кой е по-по-най в ръкавиците.

На един му замръзнали палците, друг получил спазъм на черния дроб. Чува се подсмърчане и кихавици. Забранява се пускането и на лампи, радио и кафемашина, което обаче не помага. От време на време проблясват лампите, но ние вече сме обиграни и включваме компютрите само, ако имането на ток продължи повече от 5 минути. Такъв момент няма и затова екипът пак се разотива.

И така настъпи

Сряда. Колежка ми звъни в 8 часа, за да ме предупреди, че ще спира токът за 1 час и да си стоя вкъщи докато дойде. О, вече ни и предупреждават, това е прекрасно. Идвам в уреченото време, за да разбера, че токът не е спирал. Е, викам, значи може би нещата са се оправили. Включват компютъра и ... токът спира. Най-накрая, откога не е спирал!

Ситуацията се разиграва в познатия модел – всеки си намира занимание. От един час обаче електричеството не е прекъсвало, а шефовете донесоха газови печки.

Сега обстановката е повече от топла, дето се вика – кюмбето бумти, навън тихо се сипе и животът е прекрасен. Остава да донесем и туршия с карфиол и зелени домати и по един боб с наденица, за да сме наистина щастливи.

От утре минаваме и на свещи, за да не натоварваме таблото. Между другото, от енергото ни казаха, че трябва да чакаме един месец, за да ни одобрят /евентуално/ молбата да харчим повече ток и респективно да им плащаме повече. Собственикът на сградата също не е много сговорчив, а зимата обещава да е дълга и напоителна.

При така стеклите се обстоятелства единственото, което ни остава, е да се надяваме да не се споминем тихо заради изтичане на газ от печките. Ако все пак видите, че сайтът не се обновява повече от 4-5 часа – викнете Бърза помощ. Адресът е „Бенковски“ 14.

Предварително благодарим :)