Зеленият хайвер - специалитет на родния шоубизнес

Кирил Кирилов, водещ в Радио FM+ Пловдив

Един път столичани ще проявят благородство да поканят пловдивчанин (така де, някой от провинцията!) да участва в недосегаемата им мегапродукция, какъвто е най-престижният конкурс за красота у нас “Мис България 2006”, и ще вземат да се “настанят” на метеното. Друга беше поговорката, ама карай! А за тази сещате ли се – вълкът козината си мени, но нрава – никога?

На 21 март, вторник, след продължително чакане във фоайето на един пловдивски хотел, където трябваше да бъда посрещнат (трябваше, но не бях), влязох в одимена хотелска стая, където трябваше да тече прослушване на гласове за споменатия конкурс (трябваше, но не течеше).

Противно на каквито и да било очаквания, не се почувствах като овца сред глутница вълци. Силвестър Лолов и сие, сред което “сие” и организаторът на конкурса г-жа Йонка (наричам я така, защото не счете за нужно да ме информира за фамилията си), ме гледаха с прикрито любопитство.

Но ето как учтиво започва да води диалог приветливият режисьор:

“Свободен ли сте в събота?” (гледа ме изпитателно)

“Да.”

“А в петък по обяд?” (явно загуби интерес, сега оправя лимбата на един от колегите си)

“Да.”

“Ами добре, Йонка ще ви държи в течение, в петък след работа се наспете там и елате на репетиции в Панаира.” (бавно дръпва от цигарата)

“С нея ли ще поддържам връзка?”

“Да, за всичко – репетиции, заплащане…” (пак ме гледа изпитателно)

И това е всичко. Няколко безизразни физиономии се взират в мен и очакват да знам всичко останало. Като например как се казва моят работодател, в какво точно се състои ангажиментът ми, какво е възнаграждението, колко време ще бъда зает в събота и т.н. Явно господин режисьорът е открил у мен неподозирани екстрасензорни умения, които да ми дадат отговор на всичко неясно.

Всъщност господата, макар и да изглеждаха удивително свежи, сигурно бяха адски изморени и напрегнати от непрекъсната работа и затова бяха толкова разсеяни. А навярно и работа ги очакваше, а пък аз им пречех. Не че им личеше по удобно разположените в дивана телеса. За себе си не зная, но г-н Лолов сигурно разполагаше с биоенерготерапевтични способности и по всяка вероятност вече безпроблемно беше прозрял самоличността ми – актьор с около 15 театрални и 3 филмови роли, водещ на няколко театрални фестивала, училищни празника и шоу-спектакъла, а понастоящем – от година и 4 месеца водещ и новинар в радио FМ+.

Както и да е, по вежливия начин, по който ми се усмихна, преди да си кажем “до скоро”, веднага разбрах, че за него съм като прозрачен кристал, като прочетена книга. Обожавам работата с толкова проницателни режисьори! И как да отрека проявеното снизхождение, когато все пак го попитах в какво ще се състои работата ми, а той ме удостои с милото си внимание? Дори ме уведоми, че ще бъда глас зад кадър – в началото ще обявя имената на конкурса и водещите, а по време на спектакъла ще имам още няколко включвания, които ще ми бъдат пояснени допълнително.

Но нали утрото е по-мъдро от вечерта, не се отдадох на “размисли и страсти” от сорта на “Има нещо гнило в мис България!”, а взех че се прибрах вкъщи – утре да му мисля. И ето че трите дни минаха неусетно…

В 11 часа на 24 март се обадих на г-жа Йонка и тя потвърди репетицията ми на същия ден от 13 часа. Все пак реших да я попитам колко ще получа за участието си, понеже двама човека вече ми бяха натрили сол на главата, че не е срамно да попиташ за хонорара си, че той е важна част от ангажимента и че е трябвало да договоря нещата още на първата среща. Добре, по дяволите, колко са проклетите пари? А г-жа Йонка ми отговаря по йезуитски: “Все още не зная каква ще Ви е точно функцията и не мога да Ви отговоря в момента.” Брей, викам си, не знаех, че съм и функционер.

Ще направя малко уточнение. Всяка делнична сутрин ставам в пет, отивам на работа в шест и съм там до 10:30 часа. През деня на 24 март не ми се очертаваше никаква почивка, а вечерта имах и актьорска репетиция. Но отивам в 13 часа в Панаира, където според думите на Лолов имам работа за 15-20 минути. Точно в 13 часа влизам във Втора палата. Търся г-жа Йонка два пъти по телефона, но тя не ми отговаря. Нищо, ще изчакам. Тук и без това е интересно – край мен се разхождат около 40 красиви момичета, всяко от които от смутено по-смутено, от непълнолетно по-непълнолетно. Общо взето единственото нещо там, което си заслужаваше да види човек, беше хореографът на конкурса Уркан Ерез и неговият екип.

Минават два часа и петнайсет минути, никой не ми обръща внимание. Няма проблеми, ще чакам. Все пак много други са по-важни от мен на този величествен пърформънс! Но ето че г-н режисьорът изпраща момичетата да обядват и да спят. Сякаш тогава за пръв път ме вижда и ми казва следното: “Любов моя, не можахме да работим с теб, за съжаление. (Аууу, направо си умрем некой да ме нарича така! А и как се притесних тогава, че не употребява учтивата форма на обръщение, само аз си знам! Отдадох го на преумората.) Защо не дойдеш направо в 19:30?” “Тогава ли да дойда?” “Да.”

Дали да взема да ви обясня колко ми беше приятно, че съм чакал напразно повече от два часа вместо обещаните 15 минути? Или да ви обясня как ми стана още по-приятно, че заради тези несъстояли се 15 минути, а състояли се два часа и половина изгубено време, ще трябва да отида там отново вечерта и на всичкото отгоре да отменя и репетицията си!?

“Ако имаш някаква работа, отивай и я свърши”, ми казва заетият режисьор. Г-н Лолов, работа за вършене много, но работата на един актьор и водещ е свързана с уговорки за конкретни часове и срещи, а не като да си пуснеш прането когато ти кефне! Предполагах, че на Вас поне това Ви е ясно.

Явно Лолов и цялото му котило бяха под въздействието на нагласа, че си имат работа с някой тийнейджър или първокурсник от НАТФИЗ! Но все пак имаше нещо, което сякаш смущаваше тази тяхна нагласа. Предположих, че сигурно е стоящият пред очите им тридесетгодишен мъж.

Все пак негова Великомученишка Светлост се смили да направим проби на прословутия глас зад кадър – обявяването на конкурса и водещите. Голямата философия! Може би трябваше да му кажа така: “Г-н Силвестър, що не ми се обадихте три седмици по-рано, че то много трудно, бе? Че аз се притеснявам, бе дарлинг! Що за непрофесионализъм! Ами ще взема да кажа “гуспожи” вместо “госпожи” и ще прецакам мегаспектакъла! Публиката и журито ще се разпсуват тихичко и ще се разотидат, а зрителите направо ще се разпсуват шумно и ще си изключат телевизорите. Някои даже може да ги хвърлят през терасата! Ще вземете да останете само ти и госпожа Йонка! Нидейти тъй, бе!”

Между другото, докато г-н Лолов се отдалечаваше от мен, разпореждайки се с хигиенистките, аз се приближих до г-жа Йонка и я попитах какъв е точно ангажимента и хонорара. Тя изчурулика почти притеснено, че това е всичко (обявяването на водещите), а хонорарът е 20 лева.

“?!?”, казвам. “:)))”, ми казва.

“Аз не работя така”, казвам, “но при това положение, заради поетия ангажимент, ще дойда направо в събота в 20:30 часа (спектакълът е от 21 часа).” А тя взе, че изръси следното “Но обадете ми се все пак, защото може да Ви се наложи да дойдете и довечера в 19:30.” Въпреки наглостта казвам “Ще Ви се обадя.”

Чао-чао. Пито-платено. Аз бях дотук.

Няма да коментирам нито горчилката, нито блъскащите се в главата ми мисли за поредната среща с “оная България”, която никой не обича. “Оная България”, която никога няма да влезе в Европа. Само ще задам следния въпрос: Кой нормален професионален актьор и водещ в България, ще приеме да участва в спектакъл с хонорар 20 лева срещу следната ангажираност:

Първоначална среща с екипа за уговаряне на ангажимента (каквото уговаряне всъщност нямаше)

Разход време: 15 минути

Първа репетиция: от 13:00 до 15:15 дремане и наблюдаване реакциите на изнервения режисьор, който през цялото време се прави, че не те вижда (а! и поглажда с безвкусна емпатия бедрото на момчето, което му носи кафе и минерална вода); от 15:15 до 15:30 лутане от страна на режисьора в търсене на сценарий, какъвто в крайна сметка не ти се предоставя; от 15:30 до 15:35 три проби на встъпителния текст, написан на ръка върху употребяван вече лист (още вчера си го сложих в рамка), поради вече споменатата липса на сценарий; от 15:35 до 15:40 узнаване (след всички перипетии) на невзрачния ангажимент и 20-те лева

Разход време: 2 часа и 40 минути

Втора репетиция: от 19:30 – неясно докога (за кандидатките за “Мис” репетицията се планираше да продължи до 2:00 часа през нощта на следващия ден, който всъщност беше денят на самия конкурс…)

Разход време: минимум 2 часа

Трета репетиция: Неясно откога и с каква продължителност (спрямо въпроса на г-н Лолов дали съм свободен в събота, защо не и през целия ден на 25 март?)

Разход време: минимум 2 часа

Общ разход пътни: 8 х 0.60 лв = 4.80 (билети за градски транспорт)

В най-добрия случай разходът за време е 7 часа (което жестоко ме съмнява, защото на никой не му пукаше колко от времето си ще загубя), а минималните пътни разходи са 4.80 лв (което също ме съмнява, защото, ако репетицията продължи след 22 часа, маршрутката или таксито са неизбежни, с което разходите се увеличават; личният автомобил въобще не го намесвам).

И така, няколко дни нерви, разправии, осем пъти лашкане с “Градски транспорт” и няколко кофи от помията на българския шоубизнес – срещу 15 лева?! Мерси съм аз на таз любов, г-н Лолов. Или по-добре – Лальов. От “lullaby”. Означава приспивна песничка. И нали запомнихте, че не обичам да се обръщат към мен с “любов моя”, освен ако не го прави съпругата ми?

Тук идва моментът да направя едно уточнение. Считам се за човек, възпитаван в дух на почтеност и добри обноски. Затова реших все пак да се обадя на г-жа Йонка и да се разберем какво ще правим занапред, както се бяхме и уточнили. И какво мислите? Ъ-ъ. Нема никой. “Телефонът на абоната е изключен. Please, try again later.” Следват още два опита и двата завършват с безстрастния женски глас на оператора.

Милички, всеки си има чаша на търпението. А моята преля отдавна. Вижте какво, аз не съм глупак. Не изключвам възможността да не са ме одобрили. Може гласа ми да не са харесали. Или пък са си намерили друг човек. Добре, ама защо мълчат като пукали?! Кажете ми го, бе!!! Заявете го! Няма да се гръмна. Всеки има и своите неуспехи. Само че как така ще го заявите? Толкова ли е лесно да излезеш от порочния кръг? Да взривиш “българския модел”? Че нали се иска кураж, нали се иска чиста съвест да погледнеш човека право в очите? Пък и хайде, ако е дърводелецът бай Петко от улица “Могила” в Тополовград, както и да е, ама режисьора и организатора на “Мис България” – excuse me, mister officer!

Няма нищо, догодина някой пак ще усети несравнимия вкус на екзотичния деликатес, наречен зелен хайвер. Специалитетът на Силвестър Лолов и г-жа Йонка. Явно само на мен не ми харесва.

Като за финал все пак искам да благодаря на г-н Силвестър. Дано се окаже як като Сталоун в тежките битки срещу справедливостта, които сигурно ще води и занапред. И ако не пожертва половината си хонорар, за да изпрати трима-четирима момци да ме направят физически неузнаваем, значи поне малко съм го посветил в тайните на великото изкуство, наречено “почтена работа”.