Аз живея в Холивуд, България

Ако попитате някой столичанин кой е най-хубавият квартал в София, веднага ще получите отговор - Лозенец. Ако попитате някой жител на друг град, той пак ще ви отговори същото.

Лозенец е нещо като блян за българския гражданин. Аристократичен и тих квартал, едва ли не в самото сърце на София. Ако Драгалевци е Бевърли Хилс на столицата, то Лозенец е Холивуд. Павирани улички съжителстват с ултрамодерни блокове, препълнени с новобогаташи. Лади и москвичи тихо спят по паркингите в компанията на тлъсти мерцедеси.

В Лозенец има една част, която аз наричам Бермудския триъгълник. Малко парче земя, между три улици, образуващи триъгълник. Не мога да си обясня, но там още няма дори парно. Все пак сме в центъра на София, а годината е 2006-та. От малък помня как зимата въздухът замирисва на пушек от комините на отоплителните печки. И до днес промяна няма. Топлата вода в Лозенец още не е открита. Засега сме на ниво бойлер.

Когато ни слагаха тръби за парно през далечната 1988, аз бях нечовешки щастливо хлапе, че студените зимни дни свършват. Тогава баща ми в типичен реалистичен стил прогнозира, че до 10 години парно няма да има, въпреки наличието на тръби. За едно хлапе 10 години звучат ужасно и са повече на брой от тези, който е живяло дотогава. Днес, 18 години по-късно, освен че няма парно, няма и надежда, но пък за това полу- първобитният начин на живот в тази част на квартала е отлично запазен.

Освен това и повечето институции се държат с нас като с първобитни. Ето, например в Електроразпределение София смятат, че не можем да четем, затова не смятат за нужно да ни уведомяват, когато ни спират тока.

За да е по-ясно за какво говоря, ще го обясня бавно.

Преди няколко дни, от фирмата интернет доставчик в съседната кооперация ме помолиха да ползват ток от мен, тъй като на вратата им се появила бележка от Електроразпределение район Юг, че на следващия ден ще са без ток, заради профилактика на мрежата. Бележката се появява на вратата им само 2 часа преди края на работния ден и хвърля в паника фирмата, която доставя интернет на целия квартал.

Опъваме кабели и всичко е готово, когато изведнъж токът спира и у нас, и у тях в промеждутъка от 10:30 ч. до 15:30 ч. Само че на моята врата предупреждение нямаше. Следващата седмица се повтаря същото, само че този път бележката бе сложена на моята врата, а съседните къщи и офиси нямаха никаква представа, че ще бъдат лишени от ток за един ден.

Между тези два дни отново имаше временни спирания за по един час, ей така, произволно.

Реших да се обадя на пустото Електроразпределение след сигнал от съсед, който бе отчаян. След като се обадил на дежурния тел 954 60 93, отсреща му казали, че бележки имало навсякъде и изглежда нещо той не е наред. Последвало затваряне на телефона без излишни любезности.

Решавам и аз да звънна, за да развеселя малко живота на тези хора, които по цял не вдигат телефоните. Вместо операторка телефона вдига мъж, определено отегчен, нежелаещ да приеме, че живота има и весела страна. Разговора ни бе твърде лаконичен и очевидното му желание да ми тресне телефона, ме накара да си призная, че съм журналист и тъкмо се каня да пиша материал по случая.

“Разлепили сме обяви навсякъде”, казва той.

“Е, очевидно не сте, аз проверих”, отговарям аз.

“Има, има. Не ме занимавайте сега, че имам още 6 телефона да вдигна и да обяснявам.” Тука си помислям, че нямаше да трябва да обяснява на още 6 телефона, ако просто навсякъде имаше разлепени бележки, и продължавам:

“Аз съм журналист, смятам да напиша статия по случая, не желаете ли поне нещата да бъдат представени в по-добра светлина?”

“Честно да ви кажа, въобще не ме интересува”, отговори дежурният и така разговора ни приключи. Малко преди да ми тресне слушалката, успях да се провикна “Дочуване”, за да не му оставя грешното впечатление , че ме е прецакал, като ми е затворил.

След дълго мъдруване обаче най-накрая взех решение. То е хем полезно, хем приятно. Ако искате да разберете дали ще ви спират тока, всяка сутрин правете сутрешен джогинг из квартала, като се спирате пред всяка една врата, четейки всяко листче хартия, залепено там. Предимство имат по-пресните и по-бели на цвят.

Така хем ще разбирате първи кога няма да имате ток, хем ще сте уведомен за куп други интересни събития, като:

Кое куче е поело на пътешествие по белия свят и на кое име отговаря (в случай, че го срещнете, да му кажете “Здрасти, Джеки”), кой си търси апартамент и кой предлага такъв, кой пенсионер се е преместил на едно по-добро място (ако имате бизнеснюх можете да го комбинирате с обявите за имоти и да развиете печеливш бизнес), да разберете кога да изчистите поне коридора, когато идват за водомерите, както и бележки от сорта “Моля не си хвърляйте използваните презервативи през прозореца” или личното творчество “Знам кой ми полива колата с вода и искам да го предупредя, че ако това се повтори, ще му счупя зъбите и краката”.

Не знам, но вече 26 години ми е трудно да повярвам, че живея в едва ли не в осъществената БГ мечта – Холивуд, България.