За маршрутка 25 - или добро, или... всичко

Цял ден не е спряло да вали /досущ като по Елин Пелин, само дето Белчо и Сивушка не присъстваха в пейзажа/ и както винаги, настана хаос по софийските пътища (и не само там сигурно).

И както всеки път, когато навън времето е ужасно, градският транспорт винаги е от „най-редовните“, прочутите маршрутни таксита се опитват да го догонят по закъснение и претъпкване, а да успееш да хванеш такси, за да не закъснееш все пак за работа, си е направо истински лукс.

Излизам аз, както всяка сутрин, тръгвам най-малко поне час преди началото на работния ми ден, за да успея да се добера до офиса навреме. Седя си на спирката и чинно чакам заветната маршрутка, която ще ме закара до работното място.

Докато чакам, се опитвам да се опазя суха, отбранявайки се с чадър, за да не ме окалят и удавят реките и локвите, които са се ширнали по улицата. Защото всеки път, когато някой автомобил или камион профучи бясно, те пръскат най-малко на два-три метра (какво пък, получаваш бонус – безплатно къпане, пък било и с мръсна вода ).

Минава маршрутка, която ме подминава като пътен знак. Но както и да е, преживявам го, тъй като имам още доста време и продължавам да чакам търпеливо. Пък тя и без това беше претъпкана...само дето някой от пътниците и в шофьора не беше седнал.

Е, друг е въпросът, че обичайно, по стар навик от градския транспорт явно, а и на принципа „И сам да съм, пак ще се бутам“, хората продължават да стоят до вратата, нищо, че навътре има място за цял слон сигурно...

Но вече започваме да ставаме все повече, а времето напредва. Виждам аз в далечината, след около 20-ина минути чакане, заветната маршрутка отново да се задава. Цялата тълпа е готова да се хвърли пред колата, ако трябва, само и само, за да се качи. Но и този път място за повече хора няма и отново си оставаме подминати... и вече доста мокри, след като няколко пъти бяхме доволно опръскани от забързани за някъде автомобили (или пък може би на някои шофьори им доставя удоволствие да минават с бясна скорост през локвите и да пръскат нас, бедните пешеходци, ей така, в името на спорта).

Вече е почти 9 часа, аз отдавна трябваше да съм в офиса, но още си стоя и чакам. Ще се зачудите защо ли не използваме градския транспорт? Ами като за начало, в района няма от къде да си купиш билетче в този ранен за някои час, противно на това , в автобуса винаги ще има контрола.

Освен това е пълно с такива съмнителни субекти, че не се знае дали няма да се озовеш било без мобилен, било без портфейл...или каквото там интересно намерят в чантата и джобовете ти.

Пък и градският транспорт е също толкова опасен, колкото лудо каращите маршрутки. След като най-накрая се добрах до работното място (да, все пак стигнах до там, макар и с половин час закъснение), колежката сподели как автобусът, който минавал през техния квартал, е помел тази сутринта няколко коли, явно отново ей така, в името на спорта.

Та качих се аз в третата маршутка, която, ако ме беше подминала и тя...не знам вече какво щеше да се случи... Хората отново висяха на вратата, от страх да не би случайно да не успеят да слязат. С бясна скорост се добираме до центъра на София, с няколко колебания дали да не минем за по напряко през някой и друг тротоар, за по-бързо.

Оказва се, че Кольо ли беше, Жоро ли беше, се бил стрОшил (ама с ударение на о-то), та затова сме били чакали толкоз дълго. Ами как няма да се стрОшат, като карат по 30 човека сигурно, а и минават през тротоарите и дупките като за Добър ден. А, да, забравих да кажа, че и билетче не ми дадоха дори.

Не че и да се оплачеш на телефоните, които собственика така учтиво е закачил на няколко места в маршрутката, това ще промени нещо. Най-много да кажат „Ми, вземете си такси бе, госпожа!“. Все едно цял месец работиш, за да ходиш с такси на работа, ама хайде.

Забравих да спомена, че в бусчето започна и да вали по някое време, явно беше прокапала от товара, горката маршрутчица!

А в случай че някой се инетресува, става върпос за линия 25, която ходи до „тузарските“ квартали. Само дето те всъщност не са никак тузарски, тъй като най-редовно през лятото няма вода, а през зимата ток (как пък все се случва, когато най ти трябват), а с транспорта сами виждате какво се случва...