К'во става, бе, ченге...

Ченге. Каква лоша, лоша дума..една история за пейки, черно куче, скандинавски полицаи и респектa

07.08.2006 | 16:58 ч. Обновена: 19.09.2025 | 10:12 ч. 1

Ченге. Каква лоша, лоша дума. Лошо определение за органите на реда. Лошаво такова едно. Според някои хора обаче за полицаите у нас дори си е много меко, като израз на презрение и намек за несправяне със задълженията. За катаджиите да не говорим, там нещата са се затлачили като софийски боклук.

Лично аз нямам сблъсъци с българската полиция. Не крада, не съм мутра (с тези 65 кила щеше да е забавно да млатя хората и да пищя с немощния си гласец), не приличам на пристрастен към наркотици, алкохол или кашкавал „Витоша“, та да ме спират и да ме джобат полицаите, не викам, държа се културно и правя път на баби и бременни жени. Един път направих място на дама, но тя се оказа с наднормено тегло, а не бременна. Това обаче не е наказуемо. Все още.

Всъщност, един път ме спряха на метрото и искаха да ми бъркат в раницата. Тогава се почувствах като някой мургав съгражданин, дето е скътал кокошка-носачка в платнена торбичка. Все пак не ми бъркаха в раницата, защото въпреки че приличам на отвеян тийнейджър, явно съм ги респектирал с трезвите си обяснения, че в раницата нося гащи за плуване за джапанки и че няма да им дам да ми бъркат където и да е.

Може да ги е било страх да не смърдят. Не полицаите, а гащите и джапанките за плуване. Това, както каза един приятел, е нищо. В нюйоркското метро проверявали всички на общо основание. Е, да, ама там ти казват: „Сър, може ли да ви видя раницата“, а не „ае, όтвори си раницата, казах“. Подробности.

Общо взето българските полицаи да се чудиш да ги съжаляваш ли, да ги мразиш ли. Защото арогантният им стил на отношение с обикновените хора идва от безсилието им, когато трябва да се разправят с добре облечени бизнесмени или богати дечица, които им смачкват самочувствието. Вероятно идва и от заплащането, за което всички твърдят, че е ниско.

Само че мен какво ме интересува, че им е ниско самочувствието и заплащането. Те интересуват ли се от моето заплащане и самочувствие? Аз съм данъкоплатец и всъщност им плащам заплатите. И те трябва да опазват реда и да служат на обществото, де факто и на мен, като част от обществото. И аз не искам този, дето трябва да ме пази, ако някоя мутра да ме пребие, да ходи да й се подмазва, а да хване и да го арестува с ръце зад гърба.

Сетих се за нашите полицаи, след като се сблъсках доста близо с техните колеги от Швеция и Дания.

Първите ми стъпки на шведска земя бяха съпроводени от една бутилка уиски, един колега и негов познат, който от години живее в Дания.

На шведите в Малмьо обаче явно не им правеше впечатление, че трима млади хора се разкарват с бутилка уиски и си викат. Оказа се, че и самите млади шведи правят точно така. Може би защото беше събота и празничен ден, (празнуваха най-дългия ден в годината) или защото са си такива.

Още повече, че с тази бутилка уиски в зажаднелите за алкохол шведски очи бяхме като богове. Около 3-4 часа обикаляне из паркове и социализиране с шведи и шведки – нито един полицаи.

Вероятно органите на реда изникват над главата ти, ако хванеш и строшиш бутилката в главата на някой или просто така – на асфалта. Но ние не сме такива хора

По-късно обаче се натъкнахме на един. И то доста страшен. След цялото обикаляне из Малмьо отидохме на жп гарата да си чакаме нощния влак за Копенхаген. (Швеция и Дания са свързани с един мост над морето, колко удобно).

Докато си чакахме трена, тримата уморени герои захъркахме на пейката. Докато аз не бях събуден от приятелско потупване. Не е влакът. Те са много мили шведите, но чак кондукторът да ме събуди за влака. Нее. Оказа се, че е полицай. С огромно черно полицейско куче.

Стресираният ми български мозък веднага си представи крещене, обиди, от сорта на „как смеете да спите тука, прошляци“ и т.н., като баталната сцена да завърши с арест в камионетка, пълна с нощни пеперуди и изпаднали алкохолици.

Да, ама не. Полицаят (говорещ английски много ясно) просто ни помоли да не спим на пейките. Помоли, казах, нали разбрахте. Обяснихме му, че чакаме влака за Копенхаген и без да искаме сме запали. Органът на реда каза, че не го интересува.

Просто можем да лежим, да се търкаляме на пейката, да се залеем с уиски на пейката, да се целуваме, да подскачаме, да пищим, да пеем – само не и да спим. Не може да се спи. За пример ни беше дадено едно момиченце на около 16 години, което спокойно се беше свило на съседна пейчица и си четеше книжка.

Невярващ, попитах полицая дали е само това. Да, това било. Приятно пътуване, приятен фестивал (разбра, че ще ходим на фестивал в Дания) и това е. Няма викане, крещене, лош поглед, защото дрехите са ни смачкани и малко мръсни от седенето по поляните в парка.

Още по-“фрапиращи“ гледки видях от полицията на фестивала Роскилде. Патрулиращите на групи полицаи изобщо не се впечатляваха от пияните фенове, някои от които им подвикваха, както разбрах по-късно, доста интересни думички и изрази, като например „К'во става бе ченге, ела да пиеш с нас, таа полицайка с тебе бих я праснал“..и т.н.

Всъщност ми обясниха, че полицаят там е доста толерантен при интерпретацията дали става дума за обида на орган на реда или просто въпросният човек се е напил, или пък е по-емоционален.

И това не е компромис с човек, който заплашва реда, а просто разбиране и преценка на ситуацията. И не става въпрос за използване на груба сила. Това там е почти невъзможно. Дори и да те арестуват, го правят с усмивка, но най-честа практика са глобите, що се отнася до леки провинения, като нарушаване на реда или носенето на цигара марихуана. Глобата за това провинение в Дания е по-малка от тази за пресичането на червено. Представете си.

За да е всичко справедливо, ако някоя кола не ти направи място на пешеходна пътека и това бъде видяно от полицай, на шофьора лошо му се пише, общо казано.

Щé ми се да видя и тук такива неща. Полицаите да уважават хората, които пазят, а хората, които са пазени да знаят, че могат да разчитат на полицията, но и да бъдат респектирани от нея.

И да няма мръсни псувни и пренебрежение зад гърба. Защото всъщност тези „ченгета“ представляват нас, обществото, и ако се се гавриш с тях, те ти го връщат.

Така че почвам да си уча правата, да не гледам полицаите с лош поглед, да свиквам да разчитам на тях и така...и да не „заспивам по пейките“. Където и да е.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.