Една военна мъдрост гласи, че армиите трябва да водят войните, които могат, а не тези, които искат. Добре ще е западните лидери да вземат предвид тази максима при конфронтацията си с Русия, твърди Джон Торнхил от "Файненшъл таймс".
Тормозенето на Владимир Путин на неотдавнашната среща на върха на Г-20 в Бризбейн може и да ги е изпълнило с топъл морален блясък, но това не направи кой знае какво за постигането на мир в Украйна. Политиката на жестикулирането не може да замени една смислена стратегия, която да подходи към най-тревожната заплаха за европейската сигурност от края на Съветския съюз.
Западните лидери с право санкционираха Русия за едностранното й прекрояване на международните граници. Руското анексиране на Крим и намесата в Източна Украйна върнаха анархията в Европа. Подобна агресия нямаше как да бъде оставена без отговор.
Обаче макар и санкциите да бяха необходимо наказание, те се оказаха неефикасни като възпиращо действие. Те не промениха поведението на Русия, всъщност може само да са го влошили. Въздействието им бе да повишат популярността на режима и да укрепят хардлайнерите в Кремъл, които се наслаждават на изолацията.
А сега накъде? Реализмът сочи, че е време Западът и Украйна да се опитат да сключат сделка с Русия. Налагането на санкции и заплахата за бъдещи такива осигури необходимите средства за влияние. В името на стабилността на Украйна Западът трябва да използва това влияние, за да постигне дипломатическото решение, което може, вместо идеалното решение, което иска.
Главният приоритет на Запада трябва да е да помогне на една процъфтяваща и безопасна Украйна да се измъкне от сътресенията. Това е огромно предизвикателство. Украйна обаче никога няма да успее с една враждебна Русия до границите й (и вътре в границите й), която е решена да я скопи като политическа и икономическа същност.
Един възможен отговор би бил Русия да бъде накарана да се изтегли. Това обаче няма да стане без започване на Трета световна война. Западът не е готов да разположи войски в защита на Украйна, нито, поне засега, е склонен дори да доставя тежко въоръжение на Киев.
Нещо по-лошо, Западът не осигурява необходимата финансова подкрепа, за да се избегне изчезването на украинската икономика в черна дупка. Прогнозите са тя да се свие с над 7 процента тази година и надвисва заплахата от изпадане в неплатежоспособност.
Протоколът от Минск, споразумението за примирие, подписано през септември от Русия и Украйна под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, дава основата за всеобхватна политическа сделка.
В икономическата област Киев трябва да направи така, че търговските му сделки с ЕС да не развалят отношенията му с Русия. Преди конфликта Русия поемаше една четвърт от украинския износ. Русия също има съществен интерес от икономическото съживяване на Украйна: нейните банки и износители понасят тежки загуби в един от най-важните за нея пазари.
Западът трябва също да отговори на желанието на Путин да се обсъди структурата на сигурността в Европа. На Путин трябва да се припомни, че колективната самоотбрана на НАТО означава именно това, особено в балтийските страни. Западът обаче трябва също да приеме, че НАТО няма да обхване Украйна. Би било неразумно алиансът да настоява за приемането на толкова разделена страна.
Разбира се, няма гаранция, че Путин би приел и изпълнил такава сделка. Целта му може да е фактическото разцепване на Украйна. Москва скъса подписания от нея Будапещенски меморандум от 1994 г., в който се гарантира независимостта на Украйна и до момента не спазва Протокола от Минск.
Но както писа Джордж Ф. Кенан в прочутата си статия "Х" във "Форин афеърс" през 1947 г. за сдържането на съветския експанзионизъм, "исканията (на Запада) за руската политика трябва да се изразяват по такъв начин, че да се остави възможност на Русия да отстъпи без това да навреди на руския престиж." Като се имат предвид настоятелните твърдения на президента на Русия, че в Източна Украйна няма руски войски, би трябвало да е достатъчно лесно те да изчезнат като по магия.
Ако Москва отхвърли предложена сделка, вече ще е време за препрочитане и прилагане на останалите препоръки на Кенан. Тогава ще се завърнем към света на противопоставящите се сили и политиката на сдържане.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Европейските фондови борси затвориха с повишения
Meta съкращава стотици работни места в различни отдели, включително в Reality Labs
Правителството даде дерогация за внос на руски части за АЕЦ "Козлодуй"
С колко дрона и ракети разполага Иран
Четири от индексите на БФБ затвориха на зелено
„На границата“ стартира тази вечер по Bulgaria ON AIR
Петър Витанов: Търсим партньори само сред тези, които не искат нови сглобки
Мартин Димитров: Светим на червено заради 600 млн. евро дефицит в бюджета
Централна емисия
Централна емисия
Благовещение донесе нов живот: Седем бебета проплакаха в "Шейново" (ВИДЕО)
Сенегал обжалва пред КАС скандалното решение за Купата на Африка
Легенда на Ливърпул е с деменция
Ясно е къде отива Салах
„Бушидо – кодексът, който превръща човека във воин“
Ясно е наказанието на Валверде, в Реал Мадрид трябва да са доволни
efbet представи реновирания си сайт с нов интерфейс, съдържание, функционалности и технологични предимства
Любовен хороскоп за април 2026
Британската банда High Vis пристига в София с експлозивна смесица от постпънк и модерен рок
Лесни трикове за професионален грим вкъщи
40 години Seven Churches: POSSESSED с концерт в София
5 трика, с които да преборите пролетната умора
Серийната драма „На границата“ започва по Bulgaria ON AIR
Пак скачат таксите: Висшето образование се превръща в лукс
Иран каза кораби на кои държави могат да преминават през Ормузкия проток
Близо 100 аборта на момичета под 15 години са направени у нас за 2025 г.
Експерт: Данъчните ставки в България би трябвало да се хармонизират със страните в ЕС
Какво време ни очаква утре?
Пробация за 42-годишен брокер от Варна присвоил служебни 7264 лева
Китай изпробва гъвкав робот за зареждане на сателити в орбита (видео)
Откриха мистериозни пирамиди в Антарктида: Чии следи са скрити под снега и леда
Плюшена играчка, пусната от стратосферата, постави нов световен рекорд (видео)
Учени установиха генетичния предел при клонирането на бозайници
Илън Мъск с нова амбициозна идея: Петаватов изчислителен клъстер на Луната
Първият космически кораб с ядрен двигател ще полети към Марс през 2028 г.