Една военна мъдрост гласи, че армиите трябва да водят войните, които могат, а не тези, които искат. Добре ще е западните лидери да вземат предвид тази максима при конфронтацията си с Русия, твърди Джон Торнхил от "Файненшъл таймс".
Тормозенето на Владимир Путин на неотдавнашната среща на върха на Г-20 в Бризбейн може и да ги е изпълнило с топъл морален блясък, но това не направи кой знае какво за постигането на мир в Украйна. Политиката на жестикулирането не може да замени една смислена стратегия, която да подходи към най-тревожната заплаха за европейската сигурност от края на Съветския съюз.
Западните лидери с право санкционираха Русия за едностранното й прекрояване на международните граници. Руското анексиране на Крим и намесата в Източна Украйна върнаха анархията в Европа. Подобна агресия нямаше как да бъде оставена без отговор.
Обаче макар и санкциите да бяха необходимо наказание, те се оказаха неефикасни като възпиращо действие. Те не промениха поведението на Русия, всъщност може само да са го влошили. Въздействието им бе да повишат популярността на режима и да укрепят хардлайнерите в Кремъл, които се наслаждават на изолацията.
А сега накъде? Реализмът сочи, че е време Западът и Украйна да се опитат да сключат сделка с Русия. Налагането на санкции и заплахата за бъдещи такива осигури необходимите средства за влияние. В името на стабилността на Украйна Западът трябва да използва това влияние, за да постигне дипломатическото решение, което може, вместо идеалното решение, което иска.
Главният приоритет на Запада трябва да е да помогне на една процъфтяваща и безопасна Украйна да се измъкне от сътресенията. Това е огромно предизвикателство. Украйна обаче никога няма да успее с една враждебна Русия до границите й (и вътре в границите й), която е решена да я скопи като политическа и икономическа същност.
Един възможен отговор би бил Русия да бъде накарана да се изтегли. Това обаче няма да стане без започване на Трета световна война. Западът не е готов да разположи войски в защита на Украйна, нито, поне засега, е склонен дори да доставя тежко въоръжение на Киев.
Нещо по-лошо, Западът не осигурява необходимата финансова подкрепа, за да се избегне изчезването на украинската икономика в черна дупка. Прогнозите са тя да се свие с над 7 процента тази година и надвисва заплахата от изпадане в неплатежоспособност.
Протоколът от Минск, споразумението за примирие, подписано през септември от Русия и Украйна под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, дава основата за всеобхватна политическа сделка.
В икономическата област Киев трябва да направи така, че търговските му сделки с ЕС да не развалят отношенията му с Русия. Преди конфликта Русия поемаше една четвърт от украинския износ. Русия също има съществен интерес от икономическото съживяване на Украйна: нейните банки и износители понасят тежки загуби в един от най-важните за нея пазари.
Западът трябва също да отговори на желанието на Путин да се обсъди структурата на сигурността в Европа. На Путин трябва да се припомни, че колективната самоотбрана на НАТО означава именно това, особено в балтийските страни. Западът обаче трябва също да приеме, че НАТО няма да обхване Украйна. Би било неразумно алиансът да настоява за приемането на толкова разделена страна.
Разбира се, няма гаранция, че Путин би приел и изпълнил такава сделка. Целта му може да е фактическото разцепване на Украйна. Москва скъса подписания от нея Будапещенски меморандум от 1994 г., в който се гарантира независимостта на Украйна и до момента не спазва Протокола от Минск.
Но както писа Джордж Ф. Кенан в прочутата си статия "Х" във "Форин афеърс" през 1947 г. за сдържането на съветския експанзионизъм, "исканията (на Запада) за руската политика трябва да се изразяват по такъв начин, че да се остави възможност на Русия да отстъпи без това да навреди на руския престиж." Като се имат предвид настоятелните твърдения на президента на Русия, че в Източна Украйна няма руски войски, би трябвало да е достатъчно лесно те да изчезнат като по магия.
Ако Москва отхвърли предложена сделка, вече ще е време за препрочитане и прилагане на останалите препоръки на Кенан. Тогава ще се завърнем към света на противопоставящите се сили и политиката на сдържане.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
ЕС задълбочава икономическите отношения със Западна Африка
Съоснователят Лука Ангелов е продал всичките си акции от "Градус"
Американските индекси се покачват след новината за мирен план на САЩ за войната в Иран*
България се изравни с Гърция по паритет на покупателната способност
Регионалният министър: Пътната агенция има задължения за 752 млн. евро
Петролът поевтиня, но трейдърите остават предпазливи
Костадин Костадинов: Паметта на граф Игнатиев не трябва да бъде поругавана
A1 стартира предварителните поръчки на Apple AirPods Max 2
Задържаха младежи за изнудване: 30-годишен принуден да плати €5 500 заради скандално видео
Правителството и петролната асоциация: Няма опасност от недостиг на горива
Трайчо Трайков: България прие 10 дерогации за руски части за АЕЦ "Козлодуй"
Трансферен удар за Барса, взима Виктор Осимен
Легендата Марчело Липи надъхва Италия
Те го уволниха, а сега той се подигра зверски с тях
Турчин изчетка сериозно треньора на Интер
Лидерът на ЦСКА дръпна ръчната
Шок! Фенове и играчи плащат гаранция от 15 000 долара, за виза за Мондиал 2026
Лесни трикове за професионален грим вкъщи
40 години Seven Churches: POSSESSED с концерт в София
5 трика, с които да преборите пролетната умора
Серийната драма „На границата“ започва по Bulgaria ON AIR
Главоболие, световъртеж – как ни влияят магнитните бури?
Наистина ли магнезиевият глицинат е скритата тайна на красотата? Ето какво споделят специалисти
Иран каза кораби на кои държави могат да преминават през Ормузкия проток
Авиокомпании спират полети заради високи цени на горива
Театърът във Варна с голямо намаление на всички билети
Костадинов: Рискуваме отравяне на водата на цяла Североизточна България
В Черно море няма да има рокади в ръководството
Учени установиха генетичния предел при клонирането на бозайници
Илън Мъск с нова амбициозна идея: Петаватов изчислителен клъстер на Луната
Първият космически кораб с ядрен двигател ще полети към Марс през 2028 г.
НАСА превзема Космоса: Агенцията с нови инициативи в посока Луната и Марс
Създадоха самопочистваща се тъкан, която не се нуждае от прах за пране
Краят на МКС: Ще се превърне ли станцията Axiom в мост към комерсиалния космос?