Германия – един гигант на кръстопът

Изминаха две години - тоест половината от мандата на правителството Меркел, но по нашите, балкански критерии, страната между реките Одер и Везер рядко произвежда новини.

Битува мнението, че немците са си „постлали“ добре и какво толкова да се занимаваме с тях, след като заплатите им са високи, нямат чувство за хумор и всичко им е, така или иначе, по-добре, отколкото у нас. Логично за Германия не се пише много в българските медии или, ако се пише, то новината  бива гарнирана с обилен фотоматериал и провокира нашенеца единствено да въздъхне с копнеж: „Виж, швабите са друго нещо“.

Това се случва обикновено, когато прочетем  нещо за зимните курорти в баварските Алпи, за световноизвестните немски автомобили (или  други някакви модерни технологии), за Бундеслигата или за поредния германец-носител на нобелова награда. Всеобщо е виждането, че немците си живеят живота, а изразът „да им имам проблемите“ се споменава всеки път, когато не чак дотам позитивна информация достигне до нас от родината на Гьоте.
Последният голям скандал, който беше подобаващо отразен в световните медии,  гръмна, когато бившият канцлер Герхард Шрьодер (през 2005 г.) стана високоплатен сътрудник на „Газпром“ и съвсем се сближи с Владимир Путин и управляващите в Кремъл кръгове. Оттогава той е известен повече с новата си фамилия „Шрьодеров“, с която на майтап го наричат и самите немци. 

И все пак, наследниците на Кант и Хегел се сблъскват с някои доста комплексни проблеми. По всичко изглежда, че правителството на г-жа Меркел не подценява сложността на ситуацията и се стреми, с всички сили, да се справи с трудностите:

      1)  Демографската ситуация в Германия се определя от все по-малкия брой раждания и все по-голямата средна продължителност на живота. Тази тенденция може да се окаже заплаха за системата за социално осигуряване в страната, с оглед на това, че броят на хората в работоспособна възраст трайно намалява, а броят на  пенсионерите непрестанно нараства през последните години. Особено тежко е положението в източногерманските провинции, където гореспоменатите фактори, заедно с вътрешната миграция на младото население към по-силните в икономическо отношение западногермански региони, предопределят отрицателния прираст на населението. В някои градове на бившата ГДР се очаква до 2020 г. населението да намалее наполовина

     2) Към настоящия момент в Германия има 8,5 милиона чужденци и всяка година в страната остават още около 400 000 души. Тези цифри показват, че над 10 % от населението в страната не са германци, а ако към тях добавим чужденците с немски паспорт и техните наследници, ще стане ясно, че почти 16  % от днешните граждани на страната са с чуждестранен произход. От тях 2,7 милиона са турци, а останалите почти 6 милиона идват  преди всичко от Гърция, Италия, Португалия, бивша Югославия и Русия. Имигрантите населяват най-вече големите западногермански градове: Мюнхен, Хамбург, Франкфурт, Кьолн, Дортмунд, Щутгарт и столицата Берлин. В това не би имало нищо лошо и  немската индустрия само би приветствала подобно развитие, ако имигрантите и тези, които продължават да прииждат от Африка, Близкия изток и ОНД, спадаха към групата на квалифицираната работна ръка, но това не винаги е така. Големият им брой, културните различия, липсата на добра квалификация, лошото владеене на немски език и облекчената комуникация със страните, от които идват, благодарение на интернет и сателитната телевизия, стават причина тези чуждестранни общности все повече да се капсулират. Това неблагоприятно развитие може да доведе скоро до конфликти подобни на тези, които вече се случиха в предградията на Париж и в някои британски градове с голям процент чуждестранно население.

      3) Макар че двете години управление на правителството на Голямата коалиция, ръководено от Ангела Меркел, могат да се считат за успешни в икономически план, не е сигурно, че тенденцията за намаляване броя на безработните ще продължи. В момента те са  3,4 милиона- тоест около 4 % от населението на страната. За съжаление на германците, в света днес съществуват някои обективни предпоставки, които предизвикват съмнения за трайността на едно подобно развитие. Изнасянето на производствени мощности и дори пренасянето на цели компании извън границите на Германия продължава. Високият курс на еврото затруднява ориентираната към експорт немска икономика, но това не e всичко. По важното в случая е, че работният морал и дисциплина на немеца отдавна вече не са това, за което с възхищение и респект си спомнят мнозина от по-старото поколение. Показателно тук е заглавието на статия в авторитетното германско списание „Шпигел“, което гласи „ Докато тук се борим за 35- часова работна седмица в Индия откриха 35-часовия работен ден“.

     4) Промяната на федералното законодателство е инициатива на правителството „Меркел“, която едва ли може да се определи като затруднение в настоящия момент, но тя има потенциал да наруши в дългосрочен план хармонията, която цари в немското общество. Законопроектът в сегашния си вид цели: а) намаляване на  процедурите, които изискват одобрението и на двата законодателни органа – Бундестаг (парламент) и Бундесрат ( съвет на представителите на немските провинции), тоест по-бързо взимане на решения и прокарване на закони, б) редуциране на препокриването на отговорностите между горепосочените органи, за да е ясно кой за какво отговаря. Въпреки благородните намерения, видимо е също така, че бързото законотворчество  ще бъде за сметка на качеството на законите. Освен това се набива на очи, че само областите образование, телекомуникации и култура  остават в сферата на отговорностите на отделните провинции. Това означава орязване на парите за тях и засилване правомощията на централната власт. Силата на Германия, обаче, винаги е била в силата на нейните провинции.

      5) Въпреки милиардите, които бяха изразходвани за инфраструктурата и подобряване на икономическата ситуация в източногерманските провинции, големите структурни проблеми на бившата ГДР все още не са преодолени. Наследството на изчезналата държава на Ерих Хонекер е все още живо и се изразява в остарялото мислене на част от населението и в липсата на инициатива, и  пилеенето на държавни пари от страна на местната администрация. Както и у нас, манталитетът на хората  и напускането на голяма част от най-образованите и подготвените за новото време слоеве на населението не вещае светло бъдеще за тази част на Германия.

      6) Макар и да изглежда малко странно, наследството на ФРГ също създава някои проблеми. В тази графа спада преди всичко немската система за социално осигуряване. Никой няма право да критикува германците, че отчаяно се стремят да запазят своя модел на социална държава, за който много други страни, включително нашата, могат само да им завидят. Без съмнение, обаче, същата тази система има големия недостатък да възпитава „търтеи“, на които помощите за безработни са им напълно достатъчни. В Германия още не е забравен случая с онзи безработен през декември миналата година, който провокира шефа на немските социалдемократи Курт Бек да му извика „ Измийте се и се обръснете и след три седмици ще имате работа“. В началото политическите партии и обществеността реагираха шокирано на тези думи на Бек, които бяха дефинирани като обидни и накърняващи човешкото достойнство. Самият той явно също се уплаши за доброто си име и побърза да помогне на безработния си съгражданин, който през следващите дни получи цели седем оферти за работа от различни работодатели. В крайна сметка, обаче, безработният Енрико Ф. отхвърли  и седемте предложения, което провокира в страната още по-ожесточена дискусия по въпроса за социалното осигуряване и помощите за безработни.

  7) Образованието, макар да не влиза в преките отговорности на федералното правителство, е от жизнено значение за всяка една нация. Точно то, обаче, от години е проблемна област за всяка една провинция и за Германия като цяло. Разликата между немските ВУЗ и университетите в САЩ и Великобритания става все по-осезаема, въпреки усилията, които се полагат на федерално и местно равнище. Увеличаването на семестриалните такси в немските университети едва ли е някакво реално разрешение на проблема. Младите и кадърни немски учени често намират реализация отвъд океана и открито роптаят срещу твърде бюрократичната и закостеняла система на висше образование в страната. Преди няколко години дори беше основана Организацията на немските учени в САЩ ( German Scholar Organization), която обединява в момента ¼ от работещите в американски университети 6000 германски научни работници. Целта на сдружението е да се промени статуквото и манталитета в областта на немското висше образование.

В носещата нейното име интернет страница  http://www.angela-merkel.de, канцлерката твърди, че при изпълнение на нейните политически длъжности, тя ще се застъпва за запазването на всичко онова, което е направило Германия силна през последните деситилетия и за промяната на всичко, което не е от полза на страната в настоящия момент. Суровата истина, обаче,  е, че все още липсва решение на задачата, как немската хазна ще бъде в състояние да подпомага все по-големия брой пенсионери и чужденци при наличието на все по-малък брой  данъкоплатци в трудоспособна възраст.

Във външнополитически план всеки ход на Ангела Меркел беше съпровождан от суперлативите на голям брой немски и чуждестранни наблюдатели. В Европа тя бе хвалена заради балансираната си позиция по важни за общността въпроси и поради посредническата й роля при разрешаването на някои спорове между страните-членки. Доброто протичане на немското председателство на съюза ( януари- юни 2007 г. ), чиито приоритети бяха новият договор на общността, екологичната и енергийната политика на ЕС и подобряването на трансатлантическите отношения, затвърди още повече отличните впечатления. Немското председателство обърна внимание и на съседните за ЕС страни: Украйна, Беларус, Русия, Западните Балкани и страните от Близкия Изток и Северна Африка, откъдето идва и най-големият приток на емигранти към ЕС.

Освен лидерите на европейските страни, администрацията на президента Буш също беше доволна. Правителството в Берлин се ангажира още повече в Афганистан. Броят на немските войници в Средна Азия значително нарасна през първата половина на мандата на правителството Меркел, достигайки почти 4000 души. В момента германският контингент, в рамките на мисията на  НАТО „ISAF“,  е най-големият по численост чуждестранен контингент в Афганистан.

В отношенията с Русия се забелязва известно охлаждане в сравнение с политиката,  водена от Шрьодер. Естествено никой не иска от нея да се сприятелява с Путин до такава степен . От своя страна, бившият канцлер и някои от неговите приятели в германската социалдемократическа партия побързаха да обвинят Меркел, че отношението й към Русия и други тоталитарни правителства е прекалено затормозено и непрагматично, поради това, че тя произхожда от бившата ГДР.  Може би в това твърдение се крие известна доза истина.

Проблемите, които германците имат напоследък с Китай потвърждават една подобна теза. Дипломатическото отдалечаване и охлаждането на отношенията с азиатския колос бяха предизвикани от решението на Меркел да приеме официално тибетския духовен и държавен глава Далай Лама през септември тази година, когото Пекин дефинира като опасен сепаратист. От германското външно министерство в момента се опитват всячески да успокоят китайските си партньори, но вече се стигна до някои съвсем ясни политически ходове от страна на китайското ръководство.

Първо, китайският министър на икономиката и търговията Бо Силай отказа да се срещне с немския си колега Пеер Щайнбрюк, а в средата на ноември т.г. китайците замразиха и т.нар. “Стратегически диалог между министерствата на външните работи на ФР Германия и КНР“. Този диалог се състоеше от ежегодни срещи на държавните секретари на двете страни, по време на които се обсъждаха икономически теми и въпроси за спазването на човешките права.  В края на октомври една китайска делегация, която трябваше да пристигне в Берлин въобще не се яви, което беше ясен сигнал за влошаването на отношенията  между Пекин и Берлин.

Това, което обаче най-много притеснява германските дипломати е, че французите могат да се окажат основните облагодетелствувани от китайския бойкот. Тук трябва да се спомене, че както немците, така и французите очакват  китайски поръчки за милиарди евро за изграждането на свръхмодерни транспортни съоръжения и други индустриални проекти. В Париж знаят това и също бързат. В края на ноември президентът Саркози направи официално посещение в Пекин. По време на тридневната визита бяха подписани договори за общата сума от 30 млрд. долара.