Не е лесно да си Бог, доказва "Вездесъщият"

Колко истина може да понесем изследва Илиян Джевелеков във филма "Вездесъщият". Още с режисьорския си дебют "Love.net"  режисьорът насочва вниманието към виртуалния свят, който превзема все по-лесно всекидневието ни.

Сюжетът и този път продължава да нищи същата тема. Историята по сценарий на Матей Константинов ни среща с писателя и шеф на рекламна агенция Емил (Велислав Павлов), който предизвиква себе си като решава да се включи в  експеримент с много камери. Подобно на героя на Захари Бахаров от предходния филм на Джевелеков и този персонаж се оказва в капан на виртуалното пространство и потъва неволно в изкушението, предлагащо съвремието.

А крачката човек да се превърне от неволна жертва в хищник е твърде къса. Започва от  поставена камера в апартамент, диреща крадец на антики, но от там втренчването в живота на другите се оказва твърде примамлив вариант за манипулиране на околните.

Описвайки невинната проява на човешкото любопитство, историята на Джевелеков се превръща в психологическо изследване за това как воайрът попада в капана на собствената си манипулация. Героят на Павлов не може да спре да гледа – сина, колегите, родителите, съпругата, любовницата...

Режисьорът любопитно надниква какво се случва с човек, поставен в подобна ситуация. От една страна може да променя съдби. От друга - приемайки господстващата роля му е трудно да я удържи, да приеме отговорността и да се справи с нея.

Джевелеков пък разголва героите си, но не толкова физически, колкото стига до тяхната уязвимост, превзема личното им пространство и тишина. Задава въпроси защо ни е истината, ако ни е трудно да я понесем, описва отчуждението между най-близките.

Филмът също така отразява, макар и периферно как снимането е неизбирателна памет за човека. Тази, която записва всичко, незабелязано на пръв поглед , но което ако видим отново, бихме консумирали по нов начин.

В такт с изкушенията на съвремието, операторът Емил Христов улавя детайлно модерната градска среда, за да ни въведе в една прикрита София, която по тъмно разкрива своите тайни. Персонажите са неспирно следени от редуване на камери - улични или нарочно поставени, за които не остават незабелязани дребните им и далеч по-непривлекателни кусури.

Режисьорът няма да размаха дидактично пръст, а безпристрастно наблюдава героите, увили се в собствения си капан да следят и понасят грешките на околните.

 "Вездесъщият" улавя ловко съвременните драми на всекидневието, разгърнати с премерен хумор, стегнати диалози, автентична атмосфера. Продукцията спечели и отличието за филм на годината на фестивала "Златна роза" във Варна. Актьорът Велислав Павлов взе наградата за мъжка роля, а Теодора Духовникова (като негова съпруга на екрана) получи приза за главна женска роля, (поделена с Ирини Жамбонас за "Посоки" на Стефан Командарев).

Сред останалите действащи лица са Весела Бабинова, Анастасия Лютова, Тони Минасян, Михаил Мутафов, Борис Луканов, Ирмена Чичикова, Георги Стайков.

"Вездесъщият" тръгва по кината от 13 октомври, а премиерата е на 10 октомври в зала 1 на НДК.