Moby: Никога повече комерс!

Moby e един от емблематичните изпълнители на световната денс сцена в последните 20 години, с милионни продажби по цял свят, хиляди концерти и неоспоримо влияние върху съвременната електронна музика.

Заедно с групата си той направи първото си шоу у нас на сцената на Spirit Of  Burgas само 3 месеца след излизането на новия си албум Destroyed.

Не се ръкува по време на интервютата (сред фобиите му е тази от микроби, плюс безсъние, паник атаки от употреба на LSD в ранните му години и няколко други), но изслушва въпросите внимателно.

Ти си световноизвестен музикант с мултиплатинени албуми, а в същото време последните ти два албума са посветени на това колко е важно да не правиш музика с комерсиални цели. Какво беше различното в процеса по създаването им?

Никога не съм си и помислял, че ще имам кариера на музикант. В младежките ми години бях убеден, че ще стана професор в университет и в свободното си време ще правя музика, която никой няма да слуша. През 90-те започнах да правя първите си записи, без изобщо да очаквам някой да ги чуе. После изведнъж се оказах в ситуацията да правя музика, която цял свят слуша, но с която правя щастливи хората в звукозаписната си компания. Преди 5-6 години обаче осъзнах, че изобщо не ми дреме за комерсиалната страна. Изобщо не се интересувам дали албумите ми се продават, дали се въртят по радиата. Единственото важно за мен е да правя музиката, която обичам. Да не говорим, че вече никой не купува музика така или иначе… Процесът е следният: правя моята музика и ако хората я харесват и слушат, просто се радвам.

Как избираш музикантите, с които да работиш? Работил си с адски много от най-големите в бизнеса…

В последните си два албума работих с приятели. И с певици, които имат поразително красиви гласове. И има доста женски вокали, от които нито един не е известен.

Обложката на Destroyed е вдъхновена от надпис „Всеки багаж, оставен без надзор, ще бъде унищожен” ('all unattended luggage will be destroyed). Какво би оставил без надзор?

В метафоричен смисъл въпросът е адски готин, но трябва доста време да помисля, за да ти отговоря по приоритети, ха-ха. Буквално не харесвам предметите кой знае колко много. Единствените, които наистина обичам, са инструментите, с които правя музика. Всичко друго в предметния свят не ме интересува особено.

Фотоалбумът към Destroyed показва едно непознато лице на турнетата. Разкажи повече за него.

Трудно ми е да говоря за турнетата, защото наистина не искам да звучи като оплакване. В крайна сметка това е мечтата на всеки музикант – да пътува из целия свят и да се среща и опознава с непознати култури и хора, пред които да свири своята музика. И тази част е наистина прекрасна. Тя присъства във фотоалбума. Но има и една друга част, която съществува, и тя беше важната за мен в този проект. И тя е странната страна на турнетата. Например тази сутрин бяхме в Германия, сега сме в България, утре ще съм във Франция. Онзиден май бяхме в Испания. Не помня. Странен начин на живот е всеки ден да спиш в различно легло, в различен хотел, в различен град. Не е лошо, но определено е необичайно…

Коя е най-интересната история, която Светлана – българката в твоята банда – ти е разказала за България?

Има много такива. Най-любопитни са ми историите отпреди 89-а, ограничените свободи. Да растеш в такава среда само преди 20 години, изглежда малко невероятно. И осъзнавам, че повечето хора, които срещам в този регион, помнят какво е да живеят този друг живот. А сега има едно фантастично ново поколение, израснало при пълна свобода. Мисля, че това е доста интересно.