Пийт Уей от UFO: Напоследък не свирим достатъчно

Васил Върпанов: Здравейте, г-н Уей, къде сте и какво правите?

Пийт Уей: В момента съм в Бирмингам.

В.В.: Прословутия град Бирмингам...

П.У.: Да. Аз всъщност живея извън града. Имам си къща и понякога живея в нея, но иначе много си я обичам. Обичам и града – подкрепям местния отбор Астън Вила и за това Бирмингам е важен за мен.

В.В.: Като казахте Бирмингам – преди да започнем да говорим за UFO, кажете ми, моля, какво му е толкова специалното на Бирмингам, че толкова много от великите британски рок банди са тръгнали от там? Сещам се за Led Zeppelin, Judas Priest, Black Sabbath, Benediction, Napalm Death, дори и за UB40.

П.У.: Ами не знам. Тук има супер футболни отбори – Астън Вила, Уест Бромич. Знам например, че Гийзър Бътлър е голям фен на Астън Вила.

А аз просто си купих тази къща отдавна. Понякога живея в Америка, но понеже много обичам да съм в Англия, си купих тази къща и идвам да поживея и в нея.

И да ви кажа – ако не трябваше да давам интервюта по телефона сега, щях да съм на Вила Парк и да гледам мача на любимия си отбор. Но сега ще трябва да ги гледам по телевизията.

В.В.: Съжалявам, че съм такъв досадник!

П.У.: Е, рокът изисква жертви.

В.В.: По всичко личи, че сега UFO е в много добър, силен и добре сработен състав, но ще Ви питам следното: коя е най-трудната част от това, да бъдеш в UFO?

П.У.: Трудно ми е да определя. Аз се старая да свиря добре и да се държа прилично и мисля, че се получава. А ние заедно се стараем да пишем добра музика и да правим добри концерти. Това е много важно.

Аз мразя да си стоя вкъщи – когато не гледам мач, най-много обичам да съм на турне и да свиря. Понякога дори си мисля, че не свирим достатъчно.

В.В.: Вие двамата с Фил сте заедно от много отдавна. Сега като се обърнете назад – кое е това, което ви свързва и движи през всичките тези години?

П.У.: Може да са феновете на бандата... Но когато ми е скучно, се обаждам на Фил да си говорим за музика. Или той ми се обажда на мен. UFO е като семейство. Фил и аз и оригиналният ни барабанист Анди, който наскоро се завърна в групата, и Вини Муур – ние сме си като семейство. Обичаме да сме заедно и да свирим рокендрол.

В.В.: А сега, мисля, е време да поговорим и за новия албум на UFO “The Monkey Puzzle”, така че, моля да ни разкажете всичко за него.

П.У.: Толкова ми е близък, че ми е много трудно да говоря за него. Първо го репетирахме, после влязохме в студио. През цялото време, докато го записвахме, си мислех, че е наистина добър албум.

Добър звук, а и песните са наистина хубави, но ми е толкова близък, че сякаш трябва някой друг да ми каже дали ми харесва. Харесва ми, а и всички, на които съм го пускал – на жена ми и на приятелите ми – казват, че е много хубав. А що се отнася до мен – толкова съм свикнал с него... Звучи ми страхотно и по-добре не можеше да стане.

В.В.: Още два въпроса: Кое е любимото Ви питие?

П.У.: Зависи в кое време на денонощието. Обичам уиски с кола, шампанско и водка. А няма ли да питате кой беше любимият ми наркотик?

В.В.: Добре, кой беше любимият Ви наркотик?

П.У.: Няма да кажа.

В.В.: Какво следва след турнето?

П.У.: В личен план или с групата?

В.В.: И двете.

П.У.: Ами аз имам една банда, казва се Waysted. Освен това работя със Спайк от The Choir Boys, който ми е най-добрият приятел, и с Робин Джордж, който е известен соло музикант и с Крис Слейд, който е свирил с AC/DC в групата Damage Control и ще запишем албум. Занимавам се с тези неща като нямам друго за правене. Свиря рок всеки ден. А с групата ми Waysted ще свирим 10 концерта. Но все пак UFO е моето семейство.

В.В.: А вярвате ли в извънземни?

П.У.: Зависи от това в кой момент от денонощието сме и от наркотика.