Двама датчани в София: Lucky you, lucky us*

Асле и Анне са двама симпатични датчани, които се смеят на висок глас и са адски сърдечни и лъчезарни. Освен това са един от най-успешните дуети на миналата година, защото направиха голям пробив в клубната поп-музика - с песента "Lucky you".

Тези дни те за втори път бяха в България, а на Празника на влюбените гостуваха в клуб „Синърс” („Син Сити”) и ние не изпуснахме възможността за едно интервю с тях. Бонусът беше, че добре се посмяхме. А ето и какво научихме...

Как се почувствахте, когато разбрахте, че трябва да работите на 14 февруари?

Асле: Всъщност празникът е голяма работа само за Анне, защото тя е половин ирландка. Аз не му придавам кой знае каква важност. Имам предвид, че е забавен и е добра идея, но в крайна сметка не е нищо особено.

Анне: В Дания празникът не е чак толкова важен, както тук. Обаче майка ми е ирландка, и тя ме е учила, че е добре да се празнува - защото тя самата вярва в него.

Имате ли си гаджета? Чухте ли се с тях на празника?

Асле: Ами да - имам си приятелка. И на 14 февруари тя ми каза, че най-хубавият подарък е, че е тук с мен.

Половинките ви са дошли с вас?

Асле: Да.

Анне. Да, и моят приятел е тук. Сега двамата са в хотела, глезят ги и им правят масажи.

Как беше участието ви в Син Сити?

Асле: Беше супер.

Анне: Определено.

А българските фенове? За втори път сте тук... Всъщност, има ли разлика между публиката на шоутата ви в различните страни?

Асле: Разбира се, че са различни! Специално хората тук са много музикални, чували са нашата музика, очевидно им е харесала, защото ни приеха с отворени обятия. Чувството беше страхотно, защото те бяха много вътре в това, което им пускаме, изживяваха музиката.

"Lucky you" стана холям хит. Успехът на песента промени ли живота ви по някакъв начин?

Асле: Ами да - дойдохме в България!

Анне: Посетихме места, на които никога не сме били преди, което е супер!

Знам, че получавате много писма от български фенове. Кое е най-интересното? Помните ли нещо конкретно, което ви пишат?

Анне: Аз, разбира се, много се радвам, когато хората ми пишат. От българските писма има много, които надълго и нашироко обясняват как песента ни ги кара да се чувстват. Едно момче ми беше писало, че когато се чувства наистина много тъжен, просто си пуска песента и тя го прави ужасно щастлив, защото си спомня какъв късметлия е.

Това е най-якото - да напишеш песен само за един ден, защото за толкова ние я написахме, и тя да означава толкова много за толкова много хора. Това е най-хубавото нещо!

Анне, ти си работила с много големи имена в музиката. С кого работиш сега?

Анне: ами ние и двамата имаме много различни проекти. Работим и заедно. Аз имам група, която се казва "Powerdust". Имам и друга група - едни реге-типове от Ямайка, с които правим уърлд-музика. Общо взето, много различни стилове. Асле пък работи върху нов самостоятелен проект...

Какъв е самостоятелният ти проект?

Асле: Имах албум това лято, наречен "Golden Sun", който стана номер едно в чартовете на Обединеното кралство и достигна високи позиции по целия свят. Това начинание беше по-скоро клубен проект. Но изведнъж се случи цялата история с "Lucky you", което е по-скоро поп-проект и той се оказа дори по-успешен от "Golden Sun". Което малко ме изненада.

Новият проект, по който работя сега, е в електро-поп стил. Нещо много различно. Хората, които чуха някои от нещата в него, ми казаха, че не са го очаквали от мен.

Има брейк-бийтове, но и мелодии. Експериментален е. От една страна нямам търпение да го пусна, но от друга предпочитам наистина да е нещо различно и да не прибързвам докато не се получи точно какъвто го искам. Той просто излиза от мен на етапи.

Може ли да се каже,че правенето на музика за теб е като терапия, с която преоткриваш себе си?

Асле: Ами, да, определено. Аз и Анне сме много различни музиканти, работили сме в безброй стилове и сме правили ужасно много неща. Но сме станали известни само с някои определени проекти. Според мен е важно добрият музикант да се грижи и да развива всички аспекти от музикалността си.

Какво те вдъхновява да пишеш музика?

Асле: Анне е голямо вдъхновение. Тя е катализаторът - идва с разхвърляната идея в главата си, аз отивам, развивам я, подреждам я и я реализирам в студиото.

Анне: Ти си като работник, а аз събуждам идеите и адреналина за творчество. Бих казала, че съм емоционално влакче от увеселителния парк на нашата обща музика. Хахахахаххахха.

Как се срещнахте?

Асле: Преди около 3 години чух песен по радиото с песен на датски.

Анне: И си каза: "Оу, оу, оу, това е най-прекрасното нещо, което съм чувал". И това бях аз !

Асле: Да - наистина беше най-хубавото, което съм чувал.. и за съжаление не беше Анне - хаха . Не, всъщност наистина много ми хареса и веднага й се обадих. И тогава започнахме да работим заедно.

Каква музика ви вдъхновява да творите?

Анне: Аз много харесвам хауса, но експерименталния хаус. Преди да срещна Асле, не бях чувала и не слушах електронна музика. В момента обаче това ме вдъхновява.

Какво да очакваме от вас това лято?

Анне: Имаме нов сингъл и се надяваме да постигне поне половината от успеха на "Lucky you". И на това ще сме щастливи. Защото ще се отблъснем от възможността да сме еднодневки с един-единствен хит.

Мислехте ли, когато правехте "Lucky you", че песента ще стане такъв голям хит?

Анне: Не сме мислели, но когато я чухме в студиото за първи път, си казахме "Уау, това е добро!" След това, когато се събрахме пак да правим музика, си мислехме, "Леле, ами ако това не е толкова добро?"

Асле: Да, много напрежение имаше при втората песен.

Анне: Хубавото е, че следващата песен имаше голям успех в Англия и в други държави, така че малко се поуспокоихме...

Асле: Интересното е, че втората песен, която направихме, имаше по-голям първоначален успех от първата. 2 години чакахме "Lucky you", тъкмо се бяхме отказали от нея, и тя стана изведнъж огромен хит. И докато се опомним, хората от Бългрия почнаха да ни пишат.

Като стана дума, докато бяхте тук случи ли ви се нещо интересно?

Анне: О, много неща.

Асле: Например последния път, когато бяхме тук, имахме ужасни проблеми със стигането до Стара Загора.

Анне: Колата ни се повреди в планината и ние се чудехме как, по дяволите, ще стигнем до клуба. Но точно тогава - за наша радост, срещнахме един човек, който беше страхотен и много мил. Той остави цялото си семейство да чака в колата и цял час ни помагаше и оправи колата. Бяхме много изненадани. Казахме си "Уау, българите са много приятелски настроени и добри хора!". Защото можеше просто да си отмине и да не ни погледне, а той... беше супер, наистина.

А имахте ли някакви проблеми при този престой?

Асле: Ами да - и този път стана засечка.

Анне: Ох, да ужас! Първо не искаха да ме пуснат в самолета да дойда тук.

Защо?

Анне: Ами, имало е някакво объркване с билетите. И си седя аз в Прага, в пълна паника. В крайна сметка видяха, че е станала грешка, но не можах да си взема багажа с мен. И пристигнах само с дрехите, които бяха на мен - без никакви костюми. А имах телевизионни участия и интервюта, освен самото шоу. И се наложи половин час преди участието ни да изпратя неговата приятелка и моя приятел по магазините да ми купят някакви дрехи. Имаха само половин час! И чак сега ми пристигна куфарът.

Оу, честито!

Анне: Хаха, да - само дето всичко вече е приключило.

Е, защо, можеш да си облечеш сценичния костюм и да пътуваш към вкъщи с него...

Асле: О, да - хората на летището ще са много зарадвани, хаха.

Сигурна съм, че въпреки това хората много са те харесали...

Анне: Е да, ама аз съм момиче все пак - имам нужда от грим, дрешки, прическа! Е, не беше най-лошото нещо, което можеше да се случи, но не беше и най-хубавото. Все пак си изкарахме супер.

*Късметлия си ти, и ние покрай теб. В случая - с вас :)