Неприличен сексапил. И талант. По руски.

Все сме виждали новоизгряващи звезди, и то талантливи такива, обаче Дима Билан надмина всякакви граници.

Май се оказа, че само ние в България си мислим, че е нов на небосклона на руските величия – младежът пее от петгодишен, има доста опит зад гърба, в момента е привлечен към лейбъла на вездесъщия американски продуцент Тимбаленд, записва с Нели Фуртадо и... накрая просто, си получава заслуженото – купища фенки и слава.

Не бих казала, че си падам особено по клишетата, обаче сега няма начин да ги избегна – концертът му снощи в Зала 1 на НДК беше нечуван, невиждан и нечовешки добър.

Дима излезе на сцената само двадесетина минути след обявения за начален час и разби на пух и прах всички слухове, че бил ужасно нисък и леко грозноват. Поне аз такива неща бях чела преди да го видя.

Ето ви сега и истината. Билан е неприлично красив, откъдето може би идват и слуховете, че е гей. Другото, което си личеше от километри, е метросексуалната му нагласа – без едно косъмче по тялото, идеално лице, перфектна кожа, дрехи, стайлинг... всичко.

Звуча толкова смело убедена, само защото имах щастието да се подвизавам на втория ред до самата сцена или с други думи – бях съвсем във водовъртежа на вечерта.

А концертът беше повече от добър. Откъде толкова енергия в тоя младеж, не разбрахме.

То не беше тичане, не бяха скокове, не бяха усмивки, целувки, автографи, дълги речи към българите, изрази на очарование... и това в продължение на точно два часа и десет минути. Цифром и словом.

Звучи ужасно сълзливо, но за това допринесоха тълпите ревящи и превъзбудени фенки, които през цялото време подаряваха цветя и плюшени играчки и гледаха с отворени усти.

Признавам си без бой – и аз за малко да се се приобщя към тях.

Разберете ме правилно – отдавна съм надминала възрастта на хипнотичното поклонничество  пред младежи от тоя сорт.

Това обаче не ми попречи да изпадна в блажена нирвана и за тия два часа три пъти ми се дорева, поне пет пъти ми дойде на ум, че не съм била на по-як концерт и хиляди бързи магистрали препускаха в кръвта ми, докато слушах песните му.

А те бяха може би повече от двадесет. Руски, английски, италиански... пее перфектно. Талантът му просто извира от всякъде.

Превърна сцената в своеобразен ринг, на който се сражава сам с ексцентричността си, на който все едно прави луд секс с всички жени от публиката... абе, тотална хипноза.

По едно време чак се засрамих от собствената си втрещеност. А иначе не съм особено добра в това да гледам, слушам и чувствам нещо толкова съсредоточено в продължение на толкова много време. Той обаче дърпа като магнит.

И после дълго си мислиш за капките пот по врата му, не спиш и убедително, и непрекъснато си припяваш  „I'll never, never let you goooooo....“

И ние не искахме да го пуснем, но той си замина –  безкомпромисно и без бисове. Обаче, драги ми девойки, а и вие младежи – Дима обеща да се върне.

В смисъл, не че обеща просто ей така, от куртоазия, а някакси наистина изглеждаше очарован от това, което вижда. И петдесет път повтори колко много красиви женски лица вижда, колко е силен балканският дух и колко му харесва да пее пред такава публика.

Очевидно наистина му хареса, защото даде всичко от себе си. Даже малко повече.

А на нас ни хареса три пъти повече. Бравос!

--------

Имате ли мнение по въпроса? Споделете го в блога на Dnes.bg.