Списание "Театър" вече 60 години съхранява случващото се на БГ сцената

Публиката ръкопляска, тръгва си, салонът се затваря, фоайетата угасват, театърът се заключва и представлението остава да живее само в капризната временна памет на отделния зрител, ако театрален ценител не е написал и публикувал впечатленията си от актьорите, режисурата, сценографията, костюмографията, музиката на това представление.

Написаното слово е битка срещу забравата, срещу тленността на сценичното изкуство. Това добре са знаели нашите предци, когато макар и 90 години след началото на българския театър (1856), създават специализираното сп. "Театър" през 1946 г., припомня Кева Апостолова - главен редактро на списанието.

Зад първия брой стоят имената на Сашо Стоянов - отговорен редактор, и редакционен комитет - Боян Дановски, Гочо Гочев, Иван Димов, Любомир Тенев, Олга Кирчева, Петър Димитров, Тодор Лечев. По-късно към тях се присъединяват Пенчо Пенев, Петко Атанасов, Мицо Андонов, Георги Крънзов, Петър Увалиев . . .

Всички те в ход са се учили да списват първото периодично специализирано българско списание за театър.

Според мнението на проф. Сашо Стоянов, публикувано в юбилейния брой по случай 50 години сп. "Театър" ( бр. 1,2/1996 г.) , на списанието никога не му е било лесно: "В страната инфлацията беше главоломна. Печатането на подобно издание не беше гарантирано. Съюзът на артистите по това време беше най-богатият, със собствен пенсионен фонд, разполагаше с над 60 милиона лева и собствени имоти, които се предоставяха на наематели. А на списанието се подхвърляха трошици, както е и днес. Въпреки всички конюнктурни превратности, то оцеля. Около него израснаха редица млади критици. То и досега - с всички допуснати слабости и грешки през полустолетието - е едно отражение на пътя на българския театър."

През годините списанието е запазило своя мозаичен характер, но се съобразило и с изискванията на модерното време. Освен това е съхранило мисията си за равнопоставения принцип при отразяване на творчеството на всички театри в страната - държавни, общински, частни, драматични, куклени и други формации.

Списанието се разпространява и в редица обществени, университетски, институтски и частни библиотеки и културни центрове в чужбина и се чете от българската общност, от българисти и слависти. То е авторитетният медиатор на театралната българска култура по света. Признато е и е включено в каталога на световните специализирани списания за театрално изкуство със седалище Билбао.

В него се открояват и специализираните броеве, посветени на личности от театъра с европейско и световно значение, като Любен Гройс, Харолд Пинтър, Йежи Гротовски, Виткевич, Фридрих Дюренмат, Виспянски, Тадеуш Кантор, Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков, Методи Андонов, както и тематични броеве за театъра през 21-и век, за новите генерации, брой с нови пиеси от най-млади автори, за оперативна критика и други.

Списанието продължава да е най-прецизният документ за пътя на българския театър, както и да е автентичен информатор за чужди театрални култури, казва Кева Апостолова.