Идеално изгубени: Сами се превръщаме във "Фалшив герой"...

Снимка: Държавна Опера Русе, Facebook

4 / 15

"Фалшив герой" вече напълни зала 1 на НДК, както и Държавната опера в Русе. Чия беше идеята да го има спектакъла и как станахте негов режисьор?

Към Тодор Колев питая слабо да се каже преклонение и възхищение. Познавам цялото му творчество – филмите, песните. Преди 2 години и половина ме потърси Атанас Янкулов – продуцентът на спектакъла, който освен, че се е познавал много добре с Тодор Колев, прави и последният му голям концерт в Зала 1 на НДК – "100 години Тодор Колев". Срещали сме се около други наши съвместни проекти. От друга страна се познавах с Ненчо Балабанов от работата ми като сценарист и режисьор на "Господари на ефира". Аз съм и авторът на Facebойко и на много от скечовете. Та, Атанас ми се обади и ми каза, че иска да прави голям спектакъл за Тодор Колев. Предложи ми искам ли да го режисирам и да напиша сценария. Не можах да повярвам, че ми се случва подобно нещо и първата ми реакция беше: "Е, ти уцели човека!"

Никак не е лесно да се захване човек с Тодор Колев...

Наистина е сложно. Затова и ние работихме твърде внимателно. Непрекъснато имаше една лампичка, която светеше и ни напътстваше. Но именно заради тези титанични негови таланти е огромно предизвикателство да се заемеш и да направиш така, че постановката да бъде поне на същата стойност, на която той правеше всичко. Внимавал съм във всяка сричка, за всяка дума, за всеки етюд и затова как да бъде изпълнена всяка песен. Това, което чувам от колегите е, че е добре дозирано. Смехът, дълбоките теми са поднесени по начин, по който няма нужда да се страда толкова, но те са и толкова ярки и запомнящи се. Тодор Колев е обединител на една вселена от титани. Неговото творчество е върха на черешката на една група гениални хора. Там са музикантите, режисьорите, сценаристите, текстопистите, поетите, които стоят зад неговото творчество. И той много внимателно си е подбирал хората, с които да работи. Имайки славата и таланта, е можел да направи още десет албума, но е създал само тези песни. Той няма и твърде много филми, но всичките, в които е участвал ги знаем. За театралните му роли все още се говори, и то 30 години след  като постановката я няма.

Как го преоткрихте, докато правите спектакъла?

Не може да се каже преоткриване. Събрахме песните и създадохме стила, който да общува с неговия. Там тъжното, смешното и философското вървят заедно. Ключът към спектакъла е обратното на повечето очаквания – "Ние за Тодор Колев". Тръгнахме в обратната посока: "Тодор Колев за нас". Казах си, че няма какво повече да кажем за него. Всичко е казано – велик, страхотен, невероятен... Но той има какво още да направи за нас, тъй като е оставил толкова много. Когато избрахме финално кои да бъдат песните заедно с диригента Димитър Косев и Михаил Йосифов, прочетох текстовете и видях в тях целия ни живот. Има за малките, за големите, за порасналите, за приятелството, за предателството, за въжделенията, за мечтите и най-вече за тази малка думичка "любов", която правим с Хилда. Тя пее на живо и успяхме да я монтираме да изпълнява песента с него. Вече порасналата Хилда, която за първи път на 8 години записва песента с Тодор Колев. Всички тези неща се превърнаха в разказ за живота. А финалът е есенцията за "Фалшивия герой". Кой е фалшивият герой? Естествено, че не е Тодор Колев.

Като че ли сме заобиколени от много фалшиви герои.

Хубаво, ние сме заобиколени, но всеки казва това. И какво излиза, че всички сме фалшивите герои. Като че ли цял живот си изработваме много старателно една маска, която си е наша и с която се сливаме и тя става част от нас. Изработили сме си я от нашите въжделения, мечти, професия, цели, характер. С нея мислим, че успешно се прикриваме, а всъщност сме идеално изгубени. И всичко това за да сме по-успели, защитени, а дълбоко изработеното с тази маска, е че се превръщаме във фалшиви герои, мислейки, че сме истински.

Точно такъв е Тодор Колев в доста от филмите си –  герой на ръба, събрал и хубавото и недостатъците ни. По никакъв начин неотричайки нито едното, а съвсем смирено признавайки всичко.

Да, в спектакъла няма обвинения. По-скоро си правим равносметка. Чрез неговото творчество създадохме постановка, която живее собствен живот. Това, което ме трогна в Русе, е как един от операторите, който е на лайв камера се разплака. Щом той се просълзи, значи сме си свършили работата. Сложен е спектакъла, хваща за гърлото. Толкова е трогващ, че не е смешен. Шегите са в началото, но точно по "Тодорколевски", аха да те разсмее и ти казва нещо, което те потапя. Впечатли ме и реакцията на младо 19-годишно момче, с което монтирахме едни от рекламните трейлъри. Докато гледаме суровия материал, за да го сглобим, той каза: "Тук има класа!" А за да усети това толкова млад човек, значи наистина сме си свършили работата. Все пак той не познава Тодор Колев. Темите, които пее и стилът са му чужди. Той не знае какво е жигула и чува неща, които няма как да помни. Начинът, по който е направен спектакъла не му е чужд, разбира го, не се втурва към лекото.

А как избрахте изпълнителите - артисти с толкова таланти, каквито има и Тодор Колев? Има ли днес негови наследници?

Има и това е радостно. Няма да коментирам Ненчо Балабанов. Всички познават качествата и таланта му като актьор и певец. Димо от P.I.F. също е актьор, завършил е НАТФИЗ. Малко знаят, че Поли Генова също е учила в "НАТФИЗ" режисура. Това са хора, които се справят доста добре и с пеенето, и с актьорските задачи. Труден е изборът и имаше много проби и лутания. На тях им беше ясно, че не става въпрос за концерт, в който да изпеят 17 песни. Имаше доста репетиции и периодът бе сложен.

След 6 юни в НДК, къде още може да видим спектакъла?

На 8 юли ще сме в Бургас, на 19 юли - във Варна, а на есен пак ще се играе. В Шумен го пожелаха и не може да не идем там. Плануваме да го покажем и в Пловдив.

Какво би казал Тодор Колев, ако гледа "Фалшив герой"?

Сигурно ще се смее.