Великден по български в Цариград

Излиза книга, посветена на отделянето на българската църква от гръцката патриаршия. Изданието „Българският Великден или страстите български“  на Тончо Жечев разказва за паметната дата 3 април 1860 г., когато за първи път е отслужена църковна служба на български език в Цариград.

В наши дни, когато отбелязваме национални празници, свързани с редица кървави петна в историята ни (3 март, 6 септември, 22 септември), сякаш сме забравили една много важна за българите дата – 3 април 1860 г., Великден. На този ден цариградските българи провеждат акция, която е един от върховите моменти в българските възрожденски борби – за първи път е отслужена църковна служба на български език в Цариград. С това се поставя началото на борбата за църковна независимост и отделянето на българската църква от гръцката патриаршия. Именно тази тема става обект на изследване в поредното издание на книгата „Българският Великден или страстите български“ на известния наш писател и литературен критик Тончо Жечев.

Денят на Възкресение Христово едва ли е бил подбран случайно. По това време българите се намирали в остър конфликт с католическите домогвания на Изток. Те трябвало да лавират между всички велики сили, да се борят с могъщата патриаршия, наследник на византийското минало, и предпазливо да заобикалят Високата порта. Празникът Възкресение Христово бил особено подходящ за подобни действия, демонстриращи независимост.

В средата на XIX век в националния ни календар датата 3 април е все още бяло поле. Самият Георги С. Раковски оценява станалото на този ден високо, като твърди, че в новия български календар 3 април трябва да се почита като един от най-големите празници, свързани с нашата националност. С това твърдение Раковски най-вероятно е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене, но след последвалите в историята ни събития, българският календар се запълва с много важни дати и като че ли тази дата все още не е намерила своето място…

„Българският Великден или страстите български“ на Жечев съдържа и богат снимков материал.