Симеон Радев за "Македония и Българското възраждане"

„Македония и Българското възраждане“ през погледа на майстора на българската документална проза Симеон Радев излиза у нас.

Книгата припомня важни факти от българското възраждане от XVIII–XIX век. Сръбската пропаганда за народността на славяните в Македония и неистинността на тезата на западните ни съседи са основни теми в творбата – един от големите трудове на видния български журналист, литературен критик, публицист и историограф Симеон Радев.

Симеон Радев (1879–1967) е родом от Ресен (дн. Република Македония). Виден български журналист, публицист, историограф и литературен критик, Радев е известен с многобройните си трудове, сред които са „Строители на съвременна България“ (където се изявява като майстор на българската документална проза), „Това, което видях от Балканската война“ (писана от него като непосредствен участник във войната и свидетел на събитията от 1912 г.) и др. В периода 1913-1940 г. Радев е и пълномощен министър в различни държави.

В „Македония и Българското възраждане“ авторът разисква въпроси от съществено значение в онези години (пък и до днес), сред които: „Истина ли е, че българското име в Македония е внесено отскоро?“, „Вярно ли е, че българското съзнание в Македония е продукт на пропагандата на Екзархията и на България?“, „Какво е националното самосъзнание на славяните в Македония преди 1870 г. (когато е създадена Българската екзархия) и 1878 г. (годината на Освобождението)?“ и др. Книгата е писана още през 1918 г. на френски език. Целта на Радев е да разясни и уточни за чужденците, че сръбската пропаганда за народността на славяните в Македония е абсолютна лъжа. У нас изданието излиза за първи път през 1927 г. на роден език, след като е преведено от независим преводач, по изискване на Македонския научен институт, отчел препоръката на проф. Любомир Милетич.

Самият Радев коментира: „Разбрах от разказите на младите български дейци в Македония, които водиха борбата против сръбското владичество, че тази моя книга е стигнала до тях по тайни пътища и не била без полза както за тяхното вдъхновение, тъй и за опровержението на лъжите, разпространявани от Белград относно македонското минало.“