Фернан Бродел изследва граматиката на цивилизациите

Излезе „Граматика на цивилизациите“ – един от големите трудове на известния френски историк Фернан Бродел. Ученият, виден представител на френската школа Анали, обяснява историята по начин, който да даде на младите, за които е писана книгата, възможността да се изправят лице в лице – и най-вече с разбиране, със света, в който занапред ще живеят.

Няма да е пресилено да се каже , че роденият в Клоз, Франция, Фернан Бродел (1902-1985) е най-видният френски специалист по следвоенна история, отбелязват от издателството у нас. Бродел е един от основателите на университета на Сао Пауло (заедно с Клод Леви-Строс ) и почетен доктор на Кеймбриджкия университет, университета в Оксфорд, Свободния университет в Брюксел, Йейл, Чикагския университет, Университета Комплутенсе в Мадрид, Университета в Кьолн, Варшавския университет, Женевския университет и др.

В продължение на десетилетия Бродел работи върху трите си най-бележити проекта – „Средиземноморието“, „Цивилизация и капитализъм“ и незавършения „Идентичност на Франция“. Тези мащабни трудове допринасят за изключителната репутация на учения, а работата му като лидер на ключовата за редица исторически изследвания след 50-те години на миналия век школа Анали оказва огромно влияние върху историографията както във Франция, така и в други страни.

Един от големите трудове на Бродел – „Граматика на цивилизациите“, публикувана за първи път през 1963 г. – е замислен първоначално като учебник за ученици в горните класове във френските училища. Това го прави увлекателно четиво не само за специалистите в областта, а и за широката публика, и най-вече за подрастващите, у които трябва да се изграждат желание и любов към знанието, смята авторът.

Идеята на Бродел – напълно в духа на школата Анали, е историята да не бъде преподавана на учениците просто като набор от случили се в хронологична последователност събития. Макар стилът, в който е написана книгата да е по-различен от този в повечето учебници по това време във Франция (а и в Европа като цяло), Бродел има за цел да покаже историята и различната скорост на историческото време по начин, който да заинтригува младежите.

Така авторът се стреми да им даде възможността да се изправят лице в лице – при това с разбиране – със света, в който занапред ще живеят. В подкрепа на своята теза и нестандартен за времето си подход Бродел допълва: „Икономическият живот създаде неравен достъп до цивилизацията за различните обществени класи, но го създаде и за различните страни по света.

Голяма част от света представлява това, което един есеист нарече „външен пролетариат“, това, което на обикновен език се нарича Трети свят – огромна маса от хора, пред които достъпът до жизнения минимум се поставя преди достъпа до цивилизацията, която често им е непозната, на собствената им страна. Или човечеството ще работи, за да запълни тези гигантски денивелации, или цивилизацията и цивилизациите рискуват да се изгубят напълно.“

В „Граматика на цивилизациите“ авторът разглежда цивилизациите в различни региони по света, засягайки фундаментални исторически процеси, периоди на упадък и възход в Близкия и Далечния изток – Ирак, Япония, Китай, Корея, Индонезия, Филипините и др.

Видният историк обръща внимание също на теми като пробуждането на Африка, християнството, хуманизма и научната мисъл в Европа, индустриализацията на Стария континент, колонизацията и независимостта в Северна и Южна Америка и др. Нестандартното мислене на Фернан Бродел му позволява да загатне за ключови събития, случили се години след написването на труда му, а сред множеството карти в изданието има дори карта на населението в света през 2000 г., макар книгата да е писана близо 40 години по-рано.