Как родителската обич моделира мозъка на бебето?

Защо любовта е в основата на развитието на мозъка ни още от деца? Как първите взаимодействия между бебетата и техните родители оказват дълготрайни и сериозни последствия върху детето? Отговорите на тези и множество други ключови за по-натъшното развитие на малчуганите въпроси ни дава психоаналитикът Сю Герхард в книгата „Защо обичта е важна“.

Сю Герхард – психоаналитик, психотерапевт и съосновател на разработения в Оксфорд новаторски благотворителен проект „Родител – бебе“, който осигурява психотерапевтична помощ на родители и техните новородени деца – се наема с нелеката и същевременно изключително отговорна задача да анализира първите взаимодействия между бебето и неговите родители и последствията от влиянието им върху развитието на детския мозък. В книгата „Защо обичта е важна“ Герхард разглежда биологическите и психологическите механизми, посредством които тези отношения моделират нервната система на бебето. Авторката показва как развитието на мозъка предопределя бъдещото емоционално щастие на порасналия човек и анализира конкретни ранни пътища, които могат да се окажат от ключово значение за начина, по който реагираме на стреса и съответно да допринесат за развитието на проблеми като анорексия, антисоциално поведение, алкохолна или наркотична зависимост и т.н. в по-зряла възраст.

„Защо обичта е важна“ (с подзаглавие „Как обичта моделира мозъка на бебето“) обяснява защо любовта стои в основата на развитието на човешкия мозък в ранните години от неговия живот. Герхард изследва как още първите взаимоотношения оформят нервната система на бебето, обяснявайки по какъв начин развитието на мозъка може да повлияе и върху бъдещото емоционално здраве на детето, а съответно и на развитието и реализацията му в живота. Както австрийският психотерапевт Алис Милер отбелязва в книгата си „В началото бе възпитанието“: „Онова, което се случва на детето през първите години от живота му, неминуемо се връща върху цялото общество. Психозите, наркоманията, престъпността са шифрован израз на най-ранния опит. Това познание най-често се оспорва или се приема само с интелекта, докато практиката (политическата, юридическата или психиатричната) все още остава водена в много висока степен от средновековни представи, богати на проекции на злото, тъй като интелектът не стига до емоционалните сфери.“

Написана на достъпен език, „Защо обичта е важна“ е своеобразна интерпретация на последните открития в неврологията, психологията, психоанализата и биохимията. Книгата е подходяща както за професионално занимаващите се с деца и възпитание, така и за родители, които искат да осъществяват по-пълноценна и истински ползотворна връзка със своите деца.

„Защо обичта е важна“ е втора книга от поредицата „Детето, здравето, света“, в която е и ценната „Как да живеем с аутизъм и синдром на Аспергер“ на Крис Уилис и Бари Райт.