За усещането да сме "Сами заедно"

Известният френски културолог (вероятно един от най-ценените българи не само във Франция) е посветил своите есета на гении от различни времена и епохи в книгата на изд. „Изток-Запад“ „Човешкият отпечатък“, т. 2: „Сами заедно“.

В есетата, писани в различни моменти през последните две десетилетия, Цветан Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното.

Те се различават по нагласа, по възгледи и като изразни средства. Светът в този сборник е пъстър и многообразен, особено в идейните гледни точки – тук са откривателите на Америка, Едуард Саид, Йохан Волфганг Гьоте, Волфганг Амадеус Моцарт, Анри Стендал, Самюъл Бекет, Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо и Франсоа дьо Ларошфуко.

Тодоров е съумял не само проникновено да анализира творчеството им, но да прокара между тях интересни пресечки и съединителни линии. Във виртуалния си диалог с тези духовни личности той е вложил съществени елементи от собствения си житейски опит, от възгледите си за човека, за неотменимата му връзка с другите, за неговата обусловеност от околния свят.

Подборът на авторите не е случаен, а подредбата на есетата следва хронологичния ред на авторите, с които Тодоров води диалог. С две изключения – първата и последната глава на книгата. Портретът на Саид, с който започва сборникът, е отделен, защото той е лице от едно по-ново поколение. Този портрет е автобиографичен увод на цялата книга.

В есето за Гьоте пък е в края на книгата Тодоров пише, че едва очертава силуета на мислителя, но неговата мъдрост обхваща именно идеята на самата книга. Делата на гениите са най-красноречивият пример за възгледите им: как да се твори, как да се работи, как да се живее. Както Тодоров пише: „Веднъж придобили познание, трябва да го подложим на тълкуване – единствено благодарение на него то се превръща в смисъл.“

Нека припомним, че Цветан Тодоров е философ и литературовед, лингвист, семиотик, историк на философската мисъл и културолог, но най-вече е известен като литературен критик. Философските му рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за световната антропология и социология.

Като изследовател на човешките проявления и вечните морални ценности него го занимава проблема „Ние и другите“, споровете на хуманистите в Европа, откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Тодоров е категоричен: общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата психика.