В събирането и изучаването на данните са взели участие 16 учени от двете научни средища, както и външни участници. Главната цел на изследователите е да създадат виртуална библиотека на базата на архивния свод. Така ще може да се осъществи по-качествен и по-бърз анализ на ръкописите и снимковия материал. Специален филм, който може да бъде видян в залата на изложбата, разказва за работата на експертите и самата виртуална библиотека.
Разговаряме с гл. ас. д-р Миглена Иванова, координатор на проекта от страна на ИЕФЕМ, която ще ни разкаже повече за изложбата.
- Здравейте, за осъществяването на изложбата сте се събрали множество учени от Софийския университет, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и външни специалисти, лесно ли беше осъществяването на проекта в такъв разнообразен екип?
Здравейте! Не никак не беше лесно, но единствено така може да се изучи адекватно този масив от документи.
- Разкажете ни повече за изложбата, какво може да се види на нея, кои от всичките ръкописни описания и снимки ви бяха най-любопитни, лично на Вас като учен?
Самата аз до преди близо 10 години не знаех за описанията и за снимките от масива. Разглеждах друга архивна единица в Научния архив на Българската академия на науките с надеждата да намеря информация за облеклото на гагаузите, когато Дарина Илиева (един от опитните сътрудници на Архива) ми обърна внимание на този масив, защото имаше спомен, че в него става въпрос и за облеклото на гагаузите. Близо година и половина работих сама по разчитането на текстове, но работата вървеше бавно и трудно. Още тогава обаче знаех какво държа в ръцете си – един уникален набор от документи, който представя в синхронен срез облеклото на населението на територията на страната в края на ХIХ век. За мен най-интересно е именно това. Споделих с проф. д-р Маргарет Димитрова на какво съм попаднала и по-късно, водени именно от идеята за ценността на документите, започнахме да събираме екип от съмишленици, който да направи възможно цялостното им изучаване в обозримо бъдеще. През 2016 г. подготвихме проект. Той спечели финансиране от Фонд „Научни изследвания“. От тогава работим много активно по разчитането и анализа на ръкописите, както и по описанието и анализа на снимките.
- Разбираме, че искате да направите виртуална библиотека, ще бъде ли тя свободна за неспециалисти, ще могат ли обикновените хора да се разровят из 150-те снимки и над 1100-те описания на облеклото от цяла България?
Да, планираме след края на проекта тя да бъде достъпна за всички. В момента обмисляме на каква платформа да качим виртуалната библиотека.
- Освен за облеклото, изложбата цели и опознаването на богатството на българския език, използван преди повече от 130 години, бихте ли ни дали примери за думи, които вече не се използват, а са ценни за нашата обща памет?
Има много такива примери. Във връзка с изложбата се наложи да дискутираме няколко примера от текстовете, които могат да се видят на част от таблата. Например думата мермер (мрамор). В нашия текст от Врачанско тази дума е употребена за материя, от която се правят забрадки. Вероятно става въпрос за преносна употреба на мермер в смисъл на бяла, лъскава, гладка и равна материя. Все още продължаваме да дискутираме върху това.
- Изключително любопитно е, че още преди 130 години, управляващите са се интересували от малцинствата у нас и техния бит и култура, във вашата изложба се виждат носии на най-различни етноси, бихте ли ни казали с какво се различават те от българските и какви народности са представени в архивите?
Разнообразието е изключително голямо. Страхувам се, че не мога да го опиша накратко. Нека да отбележа обаче, че и в това отношение архивният масив, с който работим, е уникален. Не ми е известен друг толкова ранен документ или набор от документи, в който да има подробни сведения за облеклото на различните етнически и религиозни групи на територията на страната. Освен облеклата на православните българи и българите католици, в ръкописния свод са представени и облеклата на власи, гърци, евреи, славони („български“ словаци), старообредци, татари, турци, цигани и др.
- И за финал, как гледате на възраждането на интереса на българина към родното облекло, създаването на множество танцови и певчески формации, бихте ли посъветвали нещо всички тези съвременни дейци, стремящи се към опознаването на нашето минало?
Много се радвам на този интерес. Макар и бавно, покрай него расте и интересът към традиционното облекло. Вярно, трудно е да се танцува със старите, тежки носии и често по техен модел изпълнителите си правят или си поръчват специални костюми за сцена, които са доста различни от автентичните облекла. Същевременно проучванията, които те правят преди да изработят или да поръчат своите облекла за сцена, на свой ред способстват за възраждането на интереса към особеностите на традиционното облекло.
Изложбата „Облекло и езиково богатство“ е на разположение на всички любители на българския бит и култура от 16 юни до 15 август 2020 година в зала 11 на Етнографския музей, който е част от ИЕФЕМ и се намира на площад „Княз Александър I“ № 1.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Започва изграждането на още 40 км от магистралата Русе - Велико Търново
S&P 500 и Nasdaq Composite бележат ръст, цената на петрола леко спада*
Зареждане на електрически автомобил: какво трябва да знаете преди покупка на EV?
„Манчестър Юнайтед“ повиши прогнозата си за печалба след третото място във Висшата лига
Бюджетната комисия отвори пътя към предлагането на държавни ценни книжа за граждани
Невен Дилков: Нискоорбиталните спътници позволяват да се работи с много по-евтини технологии
България и Франция задълбочават сътрудничеството в отбраната и ядрената енергетика
"Убийство с особена жестокост“: Има задържан за смъртта на мъж в село Ямна
Илиян Филипов с много силни думи за Генчев
Auto Italia събра за първи път над 30 Ferrari автомобила на писта в България
Генчев пак пое Ботев Пловдив и назова голямата цел
Бат' Венци забърка Левски с Пеевски, Маджо и... магарето Марко
Следва ли резил? Куман с любопитен състав за Мондиал 2026
SENSHI 31 Gladiators: Пълна бойна карта
15 устойчиви проекта ще се борят за инвеститори в „Арена на дамския бизнес“
Искате нова кариера? Първо изградете тези умения
AI, критично мислене и липсата на кадри – какво очертаха експертите в „Бъдещето: От образование до кариера“
Пълнолуние в Стрелец на 31 май: Емоциите се повишават, старото си отива
Лесен кекс за Черешова задушница (рецепта)
Защо връзките след 40 са по-сложни, но и по-здрави
Ускоряват визите за работници от трети страни у нас за сезона
Парламентът "върза ръцете" на Спецов
Премиерът: България и Франция споделят общи позиции за сигурността и диверсификацията на енергийните доставки
ГЕРБ-Варна: Строителството в „Баба Алино” започна през мандата на Коцев
Радев: Случаят с незаконния град във Варна е обвързан с процеси, насочени срещу националната ни сигурност
Освободиха задържания студент за трагедията в Благоевград
Redwire достави на ЕКА прототип на роботизирана ръка за лунния модул Argonaut
Ще има ли геомагнитни бури до края на май: Прогноза за космическото време
НАСА планира изграждането на лунна база с размерите на град
Двама от членовете на руския екипаж на МКС излизат в открития космос
Най-мощният руски ядрен реактор достигна ключов етап след влизане в експлоатация
SpaceX избра криптомилиардер за командир на първата си пилотирана мисия до Марс