Кои са европейците, които се бият за руската армия?

Британец изгори паспорта си и излъчва онлайн. Финландец, италианец и ирландец загинаха на фронта. Друг италианец отвори пекарна в Донбас. Изследователят Кацпер Ренкавек* разказва за тях пред "Gazeta Wyborcza".

Британските медии току-що съобщиха, че британецът Брадли Таунсенд е загинал в Донбас, докато се е биел за Русия. Оказва се, че в руската армия има малка група европейци, които провокират въпроса: какво е необходимо, за да се биеш за Путин?“

Според Кацпер Ренкавек в такива случаи хората "вървят към нещо, но и бягат далеч от нещо".

"Те са привлечени от нещо и бягат от нещо. Как могат да бъдат привлечени от квазитоталитарна Русия на Путин? Е, това е добър въпрос...", отбелязва той. 

Митът за крепостта на източното християнство, в противовес на "гнилия" Запад?

"Това е по-скоро мит за борбата с фашизма. В това се хващат. Вярват, че тази война е повторение на Източния фронт от 1941 г. Дори се случва на същите места, този път украинците са онези ужасни фашисти... Разбира се, времената са се променили, така че бойците показват своя опит и мотивация в социалните мрежи, а руснаците им позволяват да го правят", обяснява той.

По думите му бягането "от нещо" трябва да се разглежда поотделно.

"Но трябва да има нещо в него, защото ми е трудно да си представя да живея на Запад, да имам добър живот и изведнъж да захвърля всичко, казвайки си: "Ще се боря с "фашизма" на страната на Русия." Това е твърде неясно. Трябва да има някаква плодородна почва, разочарование от реалността на Запад. Развод, финансови проблеми, психически или психологически проблеми и проблеми у дома са много чести в тези истории."

Таунсенд пристига в Донбас по-рано тази година.

"Не е като да е бил там от 2014 г. и да е имал собствен живот. Трябва да се съсредоточим върху това, което му се е случило във Великобритания. Защо е започнал да се потапя в тази среда. Познаваме диктатурата на алгоритмите: по някаква причина се интересуваш от новини от този или онзи конфликт, заседнал си в някакъв информационен балон, който в този случай прокарва проруски послания, нямаш представа каква е Русия, не говориш руски. Можеше да е видял канала на друг британец, който се бие там", обяснява още Ренкавек.

По думите му "тези хора имат някакъв лиценз за излъчване". Те все още имат своите Facebook и Telegram профили. Експертът разказва, че през 2014 година западните войници в Русия, които са разговаряли с него, са се оплаквали, че не се борят достатъчно, а вместо това постоянно дават интервюта. Според него, десетилетие по-късно, това е най-голямата им полза.

"От една страна, те могат да накарат някого да се присъедини към армията – но това е малко вероятно, защото има малко желаещи; кой би го обмислил сериозно? От друга страна, те разпространяват дезинформация в собствените си страни, допринасяйки за руската пропаганда. Някои бяха в Донбас през 2014 г., след което се върнаха във Франция или Италия и сега са звезди на дезинформацията. Няма значение колко европейци се борят за Русия - от военна гледна точка това е фарс", добавя той.

Според него е трудно да се даде точен брой точен брой на европейците, които се бият на страната на Русия.

"През 2014 г. имаше стотици, но някои от тях сега са мъртви, загинали след 2022 г., най-често в Донецк или Луганск. Те бяха мобилизирани да се бият срещу украинците: финландец, италианец, ирландец. И това бяха момчета, които вероятно не е трябвало да бъдат толкова небрежно включени, защото бяха твърде ценни", казва той. 

В редиците имало и американци.

"Един човек с прякор „Тексас“ обикаляше наоколо и говореше за това колко е красиво тук и как се е борил с фашизма. Но минаха 10 години и той попадна в нечии лоши книги. Той беше по-възрастен човек, той беше голям принос за медиите, опитвайки се да оправдаят руския наратив. В един момент той се забърка в някои съмнителни сделки и руснаците го убиха", разказва Ренкавек.

Младият Майкъл Глос, син на високопоставен служител на ЦРУ, също беше убит.

"Това е друга история. Те пристигат и много зависи от това какви гърбове имат на входа, за да стигнат дори до фронтовата линия. Защото, ако нямат гърбове, ако са лишени от "криша" [руски: покрив - бел.ред.], т.е. защита, те ще бъдат много подозрителни. Не е като руснаците да посрещат чужденците с отворени обятия. Винаги е било така, а сега е още по-лошо.“ Може да се отнасят с вас като с, извинете, някакъв студент от Африка - като с пушечно месо. Освен това Донецк и Луганск са опасни за всички, не само за чужденците. Много е лесно да попаднете под нечий радар. Ако се справяте добре, някой ще иска да се възползва от вашия успех. А ако не се справяте добре, сте разочаровани", обяснява експертът. 

Русия се отнася с подозрение към европейците и е трудно да си представим, че сериозна разузнавателна агенция от западна държава би изпратила своите шпиони в Донбас като обикновени доброволци. Но според Ренкавек руснаците не смятат така. 

"През 2014 г. разговарях с французи, които отидоха там и бяха арестувани както при влизане, така и при излизане. Сега си представете нивото на параноя след 2022 г. Предполагам, че руснаците сега казват: "Трябва да спечелиш доверие, да се покажеш на фронта", малко като в криминалните структури. Ако попаднат на социопатичен индивид, някой, който иска да стреля по хора, на когото му липсва емпатия, руснаците ще го направят."

Британците осъдиха Стимсън. От друга страна обаче стоят хора като Стив Уиткоф, който връчи Ордена за храброст на Путин на семейството на Глос.

"Странно нещо, пълна легитимация. Всички държави имат законодателство, което се отнася до чуждестранните бойци, но най-често до терористите. Така се справят с джихадистите. Теоретично, службата в незаконни структури в Донецката или Луганската "република" може да се счита за това. Завърналите се бяха разпитвани, но малцина в Европа отидоха в затвора", обяснява експертът. 

Италия е била една от държавите, която е започнала да издрива тези бойци. Страната била много заинтересовани от миналото им, търсейки различни неща, като например дали са имали някакви отношения с футболни хулигани или крайнодесни активисти.

Има ли поляци, които се бият за Русия, предвид сложната история на двете държави? 

"Дариуш Лемански отиде от Великобритания да се бие за сепаратистите, добре позната история от 2014 г. Не познавам никого след 2022 г. Разбира се, има хора, които излъчват от Минск или Москва, убеждавайки ги, че всичко е чудесно там", казва Ренкавек. 

Попитан как украинците се отнасят към европейците в Русия армия, той отговаря:

"Те дори не се интересуват от собствените си чужденци. Да не говорим за тези в руската армия.“ Когато някой умре, това се превръща в медийна лудост: "Не ходете, вижте какво ви очаква." Но от друга страна, такива хора са малко. Украинците са по-загрижени за севернокорейците. Или за африканците. Ако хванат, да речем, някой угандиец, могат да кажат: "Африка, не идвай тук." Не е нужно да казват това на европейците, защото така или иначе сме на тяхна страна. Изключение правят опитите, направени от сърбите. Техният батальон, воюващ на фронта близо до Херсон, е кръстен на Судоплатов - той е човекът, който уби Евгений Коновалец, украинския герой и председател на ОУН [Организацията на украинските националисти], чиито останки сега се пренасят в Пантеона. Судоплатов е участвал и в убийството на Троцки. Когато наречеш една част така, това казва нещо: интернационална, интернационалистическа, типична за СССР от 20-те и 30-те години на миналия век, когато беше "светлината на народите" и хората все още си мислеха, че нещо ще се получи. Сърбите се справяха добре, трябваше да е красиво, кой знае колко доброволци имаше. Но пък Деян Берич, който го организира, който беше там от 2014 г. и ръководи популярен сръбски новинарски, или по-скоро дезинформационен канал в Telegram, известен снайперист, който дори участва в американски филм, се е скарал с някого, е изпаднал в беда, е трябвало да избяга и да се укрие в Донбас. Това показва, че тези хора живеят в плаващи пясъци", ракзава Ренкавек.

По думите му там наистина трябва да имаш постоянен "кристал" и договореност, за да можеш да правиш каквото искаш и да функционираш безопасно.

"Някои чехи са такива, един словак. Защо? Може би са научили руски по-бързо. Може би са се интегрирали по-лесно. Нямам представа, но знам за такива случаи. Един италианец е започнал бизнес и е отворил италианска пекарна там. Това може да бъде много опасно. Историята на Таунсенд беше доста кратка. Вероятно се е затруднил малко, бил е с двама свои сънародници и самите те са казали, че не се справя толкова добре. Като цяло няма много такива хора, а много от тях са там от повече от десетилетие. В случая на Таунсенд личните фактори сигурно са били решаващи", допълва той. 

Семейството на Глос отдаде авантюрата му на проблеми с психичното здраве.

"Тук се крие капанът, същото е и с джихадистките истории. Няколко теми се повтарят в преводите: работа, психично здраве, семейство. Но има нещо повече от това, защото е повтарящо се. Подобни ситуации ще се повтарят периодично в различни страни. Просто е трябвало да има много такива хора и от двете страни, но от руска страна, както казах, сега са много малко. В пропагандните филми виждам същите хора, които видях през 2014 г., като например един мъж, роден в Латвия, но от африкански произход, така че е поразително, защото чернокож латвиец е рядкост", допълва експертът. 

Логистиката също е проблем. За да стигнете до там, първо трябва да летите до Белград или Истанбул. А щом стигнете там, привличате много внимание. Русия намига на маргинални групи. Но те не го разбират напълно и са ужасени от мащаба на руските загуби. Това е мишка, която трябваше да реве, но не го направи.

* Д-р Какпер Рекавек - експерт по политика за борба с тероризма, старши сътрудник на мозъчния тръст Международен център за борба с тероризма в Хага, автор на книгата "Чуждестранни бойци в Украйна. Кафяво-червеният коктейл", съредактор на книгата "Русия и крайната десница. Прозрения от десет европейски страни".