Войната с дронове разклати политиката в Украйна: как Зеленски загуби подкрепа

На 19 август украинският парламент с огромно мнозинство одобри новия министър на отбраната на Украйна, с което сложи край на седмици на несигурност в решаваща фаза на войната. В продължение на повече от месец украинците излизаха по улиците на Киев и други градове, за да протестират срещу уволнението на министъра на отбраната Михаил Федоров от президента Володимир Зеленски. Неговият наследник, Евгений Хмара, е офицер от специалните сили, най-известен с това, че е ръководил операция „Паяжина“ – успешната атака срещу руски стратегически бомбардировачи дълбоко в територията на Русия.

Но политическите последици от размириците през това лято все още не са приключили. Отстраняването на Федоров, когото много украинци смятаха за изключително ефективен, предизвика поредица от решения на Зеленски за преструктуриране на кабинета и, което е още по-важно, на ръководителите на военните и правоохранителните органи. Малко след уволнението на министъра на отбраната Зеленски се опита да успокои общественото недоволство, като уволни и Александър Сирски – непопулярния главнокомандващ на въоръжените сили. В резултат на това президентът едновременно смени двете фигури – министъра на отбраната и главнокомандващия на въоръжените сили – които официално отговарят за отбраната на Украйна срещу Русия. Фактът, че това се случи точно в момента, в който Украйна започваше да печели предимство на бойното поле, направи промените още по-напрегнати.

От една страна, самите мащабни протести бележат нов етап в отношенията на Зеленски с избирателите. За разлика от всички предишни протести след пълномащабната инвазия, украинците директно оспориха начина, по който президентът се справя с войната, създавайки динамика, която е малко вероятно да изчезне. Може би дори по-значително е, че в навечерието на парламентарното гласуване за наследника на Федоров, самият той публикува противоречиво видеообръщение, в което заяви, че Украйна се нуждае от „презареждане на системата“ и призова за провеждане на избори по време на война – за първи път не просто видна украинска фигура, а член на вътрешния кръг на Зеленски и един от бившите му най-близки съюзници е направил това. Досега повечето украинци отхвърляха тази перспектива, тъй като избори не могат да се провеждат, докато в страната е в сила военно положение.

На фона на тези събития все по-ясно става и нещо друго: една от непредвидените последици от прехода на Украйна към война, основана на използването на дронове, е разширяването на гражданското общество по нови начини. Приемането на децентрализирана, основана на технологиите отбранителна стратегия наложи нови форми на сътрудничество между военните и цивилните, което даде възможност на много повече хора да имат интерес от въпросите на националната сигурност и военната стратегия. А това създаде нова реалност за ръководството на страната, пише Foreign Affairs.

Ключов фактор, определящ събитията от това лято, е превръщането на военното противостояние с Русия във война с дронове. Тази реалност, която започна да се налага през 2024 г., ускори прехода на Украйна от оръжия, доставяни от чужбина, към оръжия, произведени в страната: около 95 процента от дроновете вече се сглобяват в страната. Освен това, въпреки че Украйна остава силно зависима от оскъдните си запаси от американски прехващачи за защита срещу атаки с балистични ракети, тя е далеч по-малко зависима от чуждестранни системи и разузнавателна информация, отколкото беше в началото на войната.

Преходът към бойно поле, фокусирано върху дроновете, коренно промени бойните тактики, изискваните от войниците умения и начина, по който се закупуват оръжия. Той също така направи някои видове остарели системи, като бронирани превозни средства и артилерия с малък обсег, все по-неактуални.

И все пак не самите дронове са тези, които направиха промяната толкова драматична.

За да използва пълния потенциал на безпилотната война, Украйна въведе интегрирана цифрова архитектура, свързваща безпилотните платформи с информация за обстановката и разузнавателни данни. Тя също така се стреми към безпрецедентно ниво на цифрова координация, както и към децентрализирано производство и снабдяване с оръжия и със самите цифрови технологии. Федоров беше един от ключовите архитекти зад разгръщането на тази инфраструктура за дронове. За разлика от много други длъжностни лица или военни лидери, той не само притежаваше задълбочено разбиране за бойното поле, разгърнатите на него оръжия и постъпващите оттам данни, но и имаше способността да изгражда, координира и непрекъснато модернизира всеобхватна цифрова система за управлението ѝ.

Въпреки че заемаше поста министър на отбраната само шест месеца, Федоров бе движещата сила на тази промяна като ръководител на Министерството на цифровата трансформация – правителствена агенция, която създаде през 2019 г. и ръководеше до 2026 г. С помощта на екип от специалисти агенцията си постави за цел да замени традиционните бюрократични процедури в цялото правителство с по-ефективни цифрови платформи; вторична цел бе намаляването на корупцията. След мащабната руска инвазия екипът на Федоров се превърна в движеща сила в правителството за украинската програма за дронове. Тъй като придобиването на дронове първоначално не попадаше в рамките на официалните процедури за обществени поръчки, агенцията успя до голяма степен да управлява процеса чрез собствената си инициатива „Drone Line“. Същевременно тя започна да изгражда нова цифрова инфраструктура за управление на военните действия с дронове.

Някои от тези възможности, като например "Делта" – система, базирана в облака, за управление на цялото бойно поле – бяха разработени по-рано от граждански инициативи, ръководени от доброволци. Но Министерството на цифровата трансформация им предостави решаваща държавна подкрепа. То въведе и награди за армейските подразделения, които успешно са разгърнали дронове, а по-късно – и за тези, които оперират с безпилотни морски системи и наземни роботи. Някои военни анализатори изразяват опасения, че този вид стимули рискуват да превърнат войната в "игра" или че прекалено опростяват оперативните реалности. И все пак, като осигуряват непрекъсната обратна връзка, програмите предоставят ценна разузнавателна информация от бойното поле в реално време, както и сложни набори от данни за оценка на ефективността на оръжията и подразделенията.

Екипът на Федоров, разчитайки за известно време на подкрепата на Зеленски, настояваше за нови политики и механизми за финансиране, за да ускори цифровата трансформация на армията. Той също така се зае да рационализира военната бюрокрация и да внесе по-голяма прозрачност в военните поръчки, които са били силно уязвими към корупция. Над 900 украински компании произвеждат в момента хиляди модели дронове и компоненти за тях. За да управлява този огромен и фрагментиран сектор, министерството въведе нови системи за координиране на логистиката, сертифицирането и разгръщането.

Като цяло тези промени са значителни. Стъпка по стъпка дроновете позволиха на украинските въоръжени сили да придобият или поддържат способности, които традиционно се осигуряваха от ракети и въздушна мощ. През 2025 г. Украйна достигна паритет във въздушното пространство с Русия по линията на фронта; до 2026 г. украинските дронове и ракети вече бяха в състояние да достигат руските центрове за командване и управление, да прекъсват логистиката и да предотвратяват някои руски атаки. Въпреки че Москва все още може да надделее по отношение на ресурсите, като използва приходите от петрола и огромните държавни разходи за финансиране на агресията си, новата цифрова архитектура на Украйна ѝ позволи да постигне повече с по-малко средства, като умножи ефекта от конкретни оръжия чрез свързването на сензори, оператори и ударни платформи в единна система.

Въпреки неоспоримата си стойност, тези иновации често произлизат извън украинската военна система, а понякога и в противовес на нея. Засенчен от големия брой граждански новобранци след 2022 г. е фактът, че украинската армия започна войната с личен състав от професионални войници, с наследени доктрини и командни вериги. Въпреки че през 2024 г. военните създадоха Силите за безпилотни системи като отделен клон, традиционните механизирани, пехотни и бронирани бригади все още понасяха основната тежест на боевете, като интегрираха дроновете със свое собствено темпо. И както при всяка голяма национална армия, съществуващата йерархия се съпротивляваше на мащабни промени. Много командири приеха дроновете като оръжия – точно както биха приели танкове или оръдия – но без напълно да разберат структурните промени, необходими за тяхната ефективност.

По същия начин и утвърдената отбранителна промишленост на Украйна, която отдавна разчита на съществуващите връзки и договори, също се съпротивляваше на коренната промяна. Доскоро сключването на договори за дронове оставаше сравнително малък сектор. Въпреки че става дума за стотици милиони долари, скъпите традиционни военни средства като артилерията и други конвенционални оръжейни системи продължават да поглъщат по-голямата част от отбранителния бюджет на Украйна. През изминалата година обаче балансът се промени: приоритетите на военните по отношение на доставките и свързаните с тях финансови интереси започнаха да се приспособяват към воденето на война, съсредоточено върху дроновете. А това породи нови форми на съпротива.

Почти от самото начало на мандата си като министър на отбраната Федоров и екипът му станаха мишена на клеветнически кампании в анонимни канали в Telegram.

Те го свързваха с различни военни скандали и предполагаема корупция в индустрията за дронове. Федоров обвинява за атаките укрепени интереси – отбранителни подизпълнители и влиятелни лица от вътрешните кръгове –, които се чувстваха заплашени от промяната в приоритетите на войната. Като пример той посочи успешните си усилия да намали цената на договор за доставка на артилерия с къс обсег, която ставаше остаряла предвид разширяващите се зони на поражение. Той също така заяви, че Зеленски е получавал постоянни оплаквания, че реформаторите в цифровата сфера разрушават една функционираща система и пречат на доставката на жизненоважно оборудване за войските на фронта.

В същото време, тъй като големи суми финансиране, особено от международните партньори на Украйна, бяха насочени към дронната технология, утвърдените отбранителни подизпълнители и политическите фигури с влиятелни връзки се опитаха да си откъснат парче от пая. Сега те действат агресивно, за да се конкурират със стартиращите компании за договори за дронове. Взети заедно, тези напрежения оказаха натиск върху Зеленски да действа по-бавно по отношение на военната трансформация – която Федоров настояваше да се ускори. Но президентът не беше успял да разбере колко силно обществото се беше ангажирало с новия начин на водене на война в Украйна и с забележителните резултати, които тя беше започнала да постига.

Към пролетта на 2026 г., ако отбранителните подизпълнители имаха съмнения относно Федоров, украинското общество беше станало все по-недоволно от Сирски, главнокомандващия на Украйна. Сирски беше постигнал няколко стратегически победи, включително битката за Киев и освобождаването на Харковската област през първата година на тоталната война. Той също така беше възприел воденето на война с дронове, като разширяваше закупуването на дронове и тяхната интеграция на бойното поле, макар това да беше част от по-широката еволюция на армията. Въпреки това много войници го възприемаха като командир, който наблягаше на дисциплината и беше готов да жертва човешки животи, когато смяташе, че това е необходимо за постигането на военна цел.

В рамките на армията Сирски отдавна се гордееше с това, че оставаше близо до фронтовите линии, понякога до степен, че се намесваше в най-малките детайли на бойното поле. Но сред офицерите и войниците се засилваше усещането, че той започва да цени личната лоялност в командната структура повече от военната ефективност. Той имаше склонност да изтласква настрана талантливи по-млади офицери и да използва контрола си върху повишенията и ресурсите, за да укрепи собственото си влияние. Според някои войници и офицери тези навици рискуваха да подкопаят готовността на бойното поле, включително в най-критичните участъци на фронта.

След това, през юни, украински журналисти публикуваха сензационно разследване, разкриващо ужасяващи обвинения за злоупотреби в един щурмов полк – подразделение, което бе получило привилегирована подкрепа от Сирски. Разкритията включваха доказателства за насилие и незаконни убийства в рамките на подразделението. Въпреки че последва официално военно разследване, обществената критика остана остра и действащи военнослужещи изразиха своето мнение. Мнозина обвиниха лично Сирски, че е допуснал това да се случи.

Именно след този скандал Зеленски взе неподходящото решение да уволни Федоров. В очите на много украинци президентът застана на страната на онези, които се противопоставяха на реформите. Почти веднага хиляди хора излязоха по улиците на Киев и други градове. За да овладее общественото недоволство, Зеленски бързо уволни Сирски и назначи генерал-майор Михаил Драпати на негово място – избор, който беше широко приветстван. 43-годишният Драпати се е присъединил към армията през 2014 г. като командир на батальон и е изкачил йерархията, като е участвал в много решаващи битки. Той е известен с това, че приема нови подходи, включително цифровото бойно поле, промотирано от Федоров, подкрепя обещаващи офицери, противопоставя се на армейските лидери, когато е необходимо, и се застъпва за операции, които свеждат до минимум жертвите – приоритет, който украинците ценят.

Междувременно Зеленски назначи Хмара за заместник на Федоров. От 2011 г. Хмара – на възраст около 40 години – е служил в "Алфа", подразделението за специални сили на Службата за сигурност на Украйна, и се счита, че има безупречна репутация. (Той трябваше да напусне активната военна служба и официално да стане цивилен, преди да поеме поста, който по закон трябва да се заема от цивилно лице.) Въпреки това ходовете на Зеленски не успяха да разрешат скритото напрежение между Министерството на отбраната и Генералния щаб на въоръжените сили. По закон министърът на отбраната трябва да предложи главнокомандващия на президента. Но този път Зеленски отново на практика сам избра главнокомандващия, създавайки ситуация, в която Генералният щаб продължава да смята, че се отчита пред президента, а не пред министъра на отбраната.

По-важният въпрос е как тази политическа криза ще се отрази на войната. Федоров беше уволнен точно когато реформите, за които се застъпваше, помагаха на Украйна да обърне хода на войната срещу Русия. Към пролетта на 2026 г. украинските удари с дронове с голям обсег започнаха да подкопават едно от най-големите стратегически предимства на Русия: нейния петролен сектор. Киев също така продължаваше да нарушава руската логистика на юг, особено в Крим, като същевременно нанасяше удари по нефтопреработвателни заводи в европейската част на Русия, включително в Москва и Санкт Петербург. Но мнозина се чудят дали уволнението на Федоров ще забави този напредък.

В Русия провоенните коментатори открито приветстваха решението на Зеленски, разглеждайки го като отхвърляне на един от главните архитекти на военната модернизация на Украйна. Няколко часа след уволнението му представители на няколко чуждестранни правителства и международни технологични компании, включително италианският министър на отбраната и главният изпълнителен директор на "Палантир" Алекс Карп, му предложиха постове, които той отхвърли. Зеленски също му предложи няколко алтернативни роли в Киев, но Федоров ги отхвърли всички, тъй като те бяха свързани с ограничени правомощия за вземане на решения. Въпреки това изглежда почти сигурно, че рано или късно той ще заеме важно място в правителството или в отбранителния сектор.

Въпреки назначаването от страна на Зеленски на лидери с иновативно мислене, които да заменят Федоров и Сирски, бъдещето на украинската екосистема за цифрова война остава несигурно. За разлика от Хмара, който поема поста без утвърден екип, Федоров донесе в Министерството на отбраната екипа, който вече беше изградил в Министерството на цифровата трансформация. Въпреки че досега само няколко от специалистите по цифровизация, които Федоров доведе в Министерството на отбраната, са напуснали, много други може да бъдат изтласкани. С призива си за избори Федоров даде сигнал, че преминава в опозиция, което повдигна въпроси дали отношенията му със Зеленски ще се влошат – и какво би означавало това за близките му сътрудници, които все още заемат официални постове.

По своята същност инфраструктурата на цифровото бойно поле на Украйна има капацитета да се развива бързо в отговор на променящите се изисквания на бойните действия. Системата може да функционира без Федоров или екипа му, но остава неясно дали ще може да поддържа темпото на развитие, необходимо, за да изпревари Русия. Непосредственият риск е загуба на инерция.

Демократичната култура, която се утвърди в Украйна през 2014 г. и подхрани протестите това лято, продължава да бъде една от най-големите военни сили на страната. Много от най-важните военни адаптации в Украйна са дошли „отдолу“ – от отделни войници и командири, но също и от граждански предприемачи. Стотици частни инициативи са допринесли за развитието на технологиите, софтуера, производството и логистиката по начини, които драстично са подобрили начина, по който Украйна воюва. Твърде много военни подразделения, предприемачи, инженери и граждански активисти са инвестирали в тази екосистема, за да може едно-единствено политическо решение да я разруши. Но това прекъсване би могло да засегне способността на Украйна да въвежда нови подобрения на бойното поле – в момент, когато цялостната динамика на войната виси на косъм.

За Зеленски политическият ущерб от решенията му през това лято е необратим. Украинците до голяма степен останаха обединени зад президента в лицето на външния натиск, включително и след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през 2025 г. Въпреки това той неведнъж е показал, че не е в синхрон с обикновените украинци. Още преди година опитът му да ограничи ролята на украинските антикорупционни органи предизвика мащабни протести и значително подкопа доверието в неговото лидерство. Сега решението му да уволни Федоров само затвърди това възприятие.

До това лято Федоров избягваше вниманието, представяйки се като мениджър, а не като политик. Но внезапното решение на Зеленски да го уволни – по причини, които обществото все още не разбира – превърна Федоров в една от най-популярните фигури в Украйна почти за една нощ. Сега призивът на Федоров за избори значително повиши залога. В своето видеообръщение Федоров – без да споменава имена – отново говори за мощни заинтересовани групи, които са се намесвали в правителството и отбраната и са се съпротивлявали на промените, от които Украйна се нуждае, за да запази военното си предимство. Той също така заяви, че при липса на изгледи за край на войната Украйна се нуждае от по-широк дебат относно политическата отчетност и вземането на решения. Разяснявайки първоначално неясната си, но изненадваща реч, бившият министър обеща да очертае техническите и логистичните аспекти на гласуването по време на война – по-специално за войници, бежанци и жители на фронтовата линия – за да се даде възможност за реалистичен дебат относно провеждането на избори.

При военно положение провеждането на избори е забранено. Досега само външни сили – Русия или Съединените щати – поставяха под въпрос политическата легитимност на Украйна без избори. Повечето украинци смятаха гласуването по време на война за опасно и непрактично, като се опасяваха, че организирането на избори просто ще отвлече вниманието, средствата и усилията от фронта. Но Зеленски е в седмата си година като президент, съгласно конституция, която позволява два последователни петгодишни мандата. След като взе важни, непопулярни решения, той все повече създава усещането, че е престанал да усеща настроенията в страната. Обявлението на Федоров може и да не доведе до незабавна промяна, но то даде начало на дебат, който може да се развие през следващите месеци и години.

Досега, що се отнася до въпроса за провеждането на избори, изглеждаше, че Украйна ще разбере кога е настъпил моментът: в даден момент, в едно активно и откровено общество, дори по време на война, самите украинци ще поискат демократична отчетност. Това не означава, че Федоров автоматично ще спечели популярност, ако реши да се кандидатира. Призивът му за гласуване по време на война отблъсна някои обществени фигури и политици, които го подкрепяха като министър на отбраната. Те възприемат сегашната му намеса не толкова като натиск за отчетност, колкото като открито политическо предизвикателство към Зеленски – такова, което рискува да отвлече вниманието от реформите, за които Федоров преди това се застъпваше. Тъй като войната вероятно ще продължи в обозримо бъдеще, спешният въпрос, пред който е изправена страната сега, е до каква степен на хората трябва да се даде пряко право на глас по отношение на хода на войната: как да се води, с какви средства, според каква стратегия и с каква по-широка визия за отбраната ѝ.

Възходът на войната с дронове направи военната стратегия по-включваща, като предостави на по-широк кръг от хора — от представители на гражданското общество и технологични иноватори до членове на военни части на фронта — експертизата и влиянието да я формират. Това означава, на ниво общество, по-голямо участие във войната от всякога. Но за лидерите на страната това създаде и нов, мощен набор от гласове, с които трябва да се съобразяват и пред които трябва да носят отговорност – гласове, които в бъдеще може и да изискват още по-голямо право на глас.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.