Грубо влизане на президента

Футболът и политиката неизбежно вървят ръка за ръка. Няма как да е другояче, при положение че това е най-популярният спорт и в много държави по света общественият интерес към него дори надминава границите на нормалното.

В тази връзка политиците са склонни да се заиграват с футбола под всякаква форма. Все пак имат имидж за поддържане.

Както може да се очаква обаче, появата им на терена не рядко е свързана със скандали. Последният пример дойде от Боливия. Президентът популист Ево Моралес се включи в демонстративен мач за откриването на нов стадион. Неговият отбор се изправи срещу тима на кмета на административната столица Ла Пас.

По време на мача обаче Моралес направи нещо, което сме свикнали да виждаме само в регионалните групи. При спряна игра лидерът на „Движението за социализъм” застигна свой противник и заби коляно в слабините му.

Сблъсъкът беше уловен от десетките камери. Причината за ритника – по-рано въпросният играч влязъл грубо в президентските крака и контузил държавния глава. Във футбола такива неща се случват, дори Бойко Борисов получи сериозна травма по време на мач.
 
Сританият в слабините на всичкото отгоре получи червен картон, а след срещата, завършила 4-4, дори беше арестуван за своеволията срещу Моралес. В защита на играча се намеси кметът на Ла Пас – Луис Ревия, който успокои страстите, и полицията пусна задържания.  

Иначе постъпката на 50-годишния боливийски президент затвърди славата му на скандален футболен мераклия. През 2007 година Моралес участва в мач на 6000 метра над морското равнище в знак на протест срещу решението на ФИФА да не позволи на Боливия да играе официални международни мачове на голяма надморска височина. Година по-рано държавният глава пък си счупи носа при сблъсък с противников вратар.

Неговият колега и добър приятел Уго Чавес го дава по-леко. Президентът на Венецуела демонстрира близко приятелство с футболната легенда Диего Марадона, но включванията му в реални двубои се ограничават до сферата на шегата. Чавес дори демонстрира самоирония и искрено се смееше на „дървените” си прояви, пускайки запис на мач в телевизионното си предаване „Ало, президенте”.

Иначе в Европа ярък пример за това как можеш да станеш световноизвестен и да тръгнеш към голямата политика благодарение на футбола, безспорно е Силвио Берлускони. Като собственик на един от най-големите клубове на планетата – Милан, настоящият премиер на Италия получи солиден гръб за висок скок в йерархията на държавното управление.

Редица държавни глави, сред които дори и германският канцлер Ангела Меркел, пък не пропускат да се покажат на трибуните по време на футболни мачове, било то на национални или клубни отбори.

Някои като френския президент Никола Саркози взимат нещата толкова присърце, че направо са готови да „колят и бесят” във футбола (навремето този израз се отнасяше буквално за сина на Саддам Хюсеин – Удай, който тероризираше иракските футболни национали след всяка загуба).
Саркози реши да вземе отношение по скандалите с френския национален отбор на Световното в ЮАР, но беше предупреден от ФИФА да не се занимава с неща, които не влизат в задълженията му.

Въпреки всички критики за корупция, некомпетентност и т.н. на световната футболна централа не може да й се отрече, че гарантира неприкосновеност на играта от пряка държавна намеса. Стигне ли се до подобна намеса, санкцията е безкомпромисна – изваждане от световния футбол. Това се случи наскоро на Нигерия.

Така че за политиците, колкото и да им се иска, няма място в прякото управление на играта. Затова пък никой не може да ги спре да демонстрират футболните си качества на терена.

Например бившият еврокомисар по разширяването и настоящ по икономическите и финансови въпроси – финландецът Оли Рен, е бивш футболист. Рен е играл за клуба от родния си град Миккели, и то в първа дивизия.

У нас, макар и на аматьорско ниво, са пословични изявите на първите мъже в държавата – президентът Първанов и премиерът Борисов. И докато първият има „изневери” в посока баскетбол и волейбол, то вторият прави и невъзможното само и само да е на футболния терен. Стигна се и до картотека в аматьорския Витоша (Бистрица), а името на премиера дори се появи в популярната игра Football Manager.

В тази посока обаче Бойко Борисов е далеч от подвизите на сина на либийския лидер Муамар Кадафи – Саади, който стигна до италианската Серия А, където премина през три клуба в периода 2003–2007 година. Изявите на Кадафи в Перуджа, Удинезе и Сампдория обаче се ограничиха до 2 мача и наказание за допинг.

Иначе едва ли е изненада, че като син на баща си той е капитан на либийския национален отбор и шеф на местната федерация.