Студената война на Киргизстан

Гневът народен се стовари върху властта в Киргизката република. Хората не издържаха на авторитарния режим, наложен от президента Курманбек Бакиев. Не издържаха на корупцията, кражбите от държавната хазна, слабата икономика, бедността.

А съвсем доскоро жененият за рускиня инженер Бакиев беше символът на демократичната промяна. През 2005 година той взе властта, след като оглави т.нар. Революция на лалетата – серия от протести срещу управлението на Аскар Акаев, който беше първият и единствен държавен глава на Киргизстан след отцепването от Съветския съюз през 1991 година.

Акаев, прочул се с фразата: „Въпреки че съм комунист, вярвам, че революцията в икономиката не идва от Карл Маркс, а от Адам Смит”, сдаде поста именно заради ширеща се корупция, злоупотреби на всички нива в държавата и фалшифициране на изборни резултати.

По ирония на съдбата, типична за повечето млади демокрации след „перестройката”, наследниците на Аскар Акаев не се справиха кой знае колко по-добре от него. Пак корупция, пак бедност, пак жестока цензура на медиите и брутално смазване на опозицията. Сега са наред следващите, но малцина наистина вярват, че коренна промяна е възможна.

Всъщност Киргизстан има нужда не просто от промяна, ами от дефибрилация, изкуствено дишане и продължително лечение. Страната, в която ислямът е основна религия, е с площ почти 200 хиляди кв. километра и население 5,5 милиона души. Без да разполага с кой знае какви природни ресурси, централноазиатската държава изнася главно земеделски култури и сравнително малки количества злато.

С на практика недоразвита икономика, Киргизстан заема едва 145-о място по брутен вътрешен продукт на глава от населението – 872 долара годишно (България е 72-ра с близо 6000 долара). Така Киргизстан е на икономическото дъно сред останалите бивши съветски републики.

Изключителната бедност в страната е на фона на огромни суми, които се наливат в страната отвън. Благодарение на стратегическото си положение в сърцето на Азия, Киргизстан привлича сериозния (военен) интерес на двете големи сили – Съединените щати и Русия. И двете имат военни бази в страната – една за американците, една за руснаците и една, прикрита под формата на руско-киргизки антитерористичен учебен център. За това се плаща солиден наем.

Русия например даде на Киргизстан 2 млрд. долара под формата на заем за справяне с глобалната криза. Щатите пък бяха заплашени със затваряне на базата в Манас и моментално преведоха 180 млн. долара на правителството, водено от Бакиев. И както обикновено се случва, всички тези пари сякаш се изпариха...

Дестабилизирането на Киргизстан със сигурност ще бъде овладяно по един или друг начин с (пряката или непряката) намеса на Вашингтон и Москва. Защото никоя от двете страни на падналата Желязна завеса не може да си позволи загуба на позиции в тази държава. Американците използват базата в Манас за ключови въздушни операции в Афганистан, докато руснаците имат стратегически интерес да са наблизо и да държат под око съседен Китай.

А киргизите през има-няма няколко години проливат кръвта си по улиците, за да търсят по-добро бъдеще. И все се връщат в изходно положение.