Дойде възмездието за Кървавата неделя

38 години бяха нужни на Великобритания да признае жестокостта, с която нейните войници убиват 13 цивилни по време на мирния протест от 1972 година в Дери, Северна Ирландия.

Широко затворените очи на Обединеното кралство за Кървавата неделя (Bloody Sunday) бяха отворени с доклада на лорд Савил, подготвян цели 12 години и струващ близо 200 млн. лири.

Заключенията на лорда и неговата комисия са събрани в 10 глави на общо 5 000 страници. Обобщението направи лично британският премиер Дейвид Камерън.

И призна жестоката истина. Стрелбата по протестиращите не е била предизвикана по никакъв начин. Не е имало заплаха за войниците. Първият куршум е изстрелян от британски войник. Нито един от убитите не е представлявал опасност за стрелците, които са лъжесвидетелствали, за да оправдаят убийствата. Част от убитите и ранените са застигнати от куршумите, докато опитвали да помогнат на други пострадали.

Камерън не вярваше на очите си, докато четеше заключенията на комисията. „Шокиращи заключения. Беззащитни хора са били убити”. Премиерът се извини публично: „Съжалявам дълбоко за случилото се. Поднасям извиненията на правителството и цялата страна”.  

Сега предстои и решителната стъпка - дали ще се стигне до съдебно преследване на убийците от британската армия. Ще разберем съвсем скоро. Но пътят към пълно възмездие вече е открит.

За да се разбере значимостта на изводите от това разследване, трябва да се върне историята до онази „кървава” неделя през 1972-ра.

Sunday Bloody Sunday е една от най-известните песни на рок-легендите от U2. С годините първоначалният й силно политически аспект отстъпва на чисто музикалните качества на парчето. Но времето е спряло за хората, чиято злощастна съдба оплакват текстът и музиката на Боно и компания. Хората от Ирландския остров.

Островът, който вече близо век е разделен. Югът извоюва своята независимост от Великобритания, но Северът продължава да е подвластен на Короната. Днес компромисът в името на мира (Северна Ирландия има широка автономия) може да е постигнат, но до него се стигна с цената на хиляди човешки животи.

Трагичен символ на борбата за независимост на северноирландците е именно събитието, което дава и името на песента на U2. „Кървавата” неделя на 30 януари 1972 година. В този ден британската армия открива огън срещу десетки хиляди демонстранти в Дери.

Протестът е организиран от правозащитна невъоръжена организация заради политиката без съдебен процес да се лишават от свобода с принудителен труд активисти за независимост на Северна Ирландия. Армията е мобилизирана, защото подобни протести са забранени.

Откриването на огън с бойни патрони срещу беззащитни хора обаче остава абсолютно безнаказано вече 38 години. 13 души, повечето от които тийнейджъри, са убити на място, един човек издъхва в болница. Голяма част са застреляни в гръб при паническото бягство от куршумите.  

Британското разследване по случая оправдава стрелците с доводи, че първо е стреляно по армията и че сред протестиращите е имало въоръжени с пушки и гранати. Очевидците и доказателствата обаче сочат друго – жертвите са невъоръжени цивилни.

Събитията от Кървавата неделя предизвикват шок и остра реакция по целия свят. В Дъблин е запалено британското посолство. В самата Северна Ирландия този разстрел слага край на мирната кампания за граждански права. Множество млади ирландци, които до този момент не са политически ангажирани, се присъединяват към крайните радикали от Ирландската Републиканска армия.

Десетилетия наред близки на загиналите, правозащитници и видни католически представители настояват за преразглеждане на случилото се в Дери. И за възмездие.

Заключенията на лорда и неговата комисия може да се окажат повратна точка в ирландския конфликт.

Могат и най-после да дадат справедливост и вечен мир за Патрик Дж. Дохерти (31), Джералд Донахю (17), Джон Дюди (17), Хю Гилмор (17), Майкъл Кели (17), Майкъл МакДайд (20), Кевин МакЕлхини (17), Бернард МакГуган (41), Джералд МакКиней (34), Уилям МакКиней (27), Уилям Неш (19), Джеймс Рей (22), Джон Йънг (17) и Джон Джонстън (59).