До "оста на злото" и назад

Докато в Ирак се разгаря жестока гражданска война, а Иран и Запада се готвят за компромис по ядрения въпрос, изглежда Техеран и Вашингтон са принудени да се сближат от обстоятелствата. Чуват се мнения, че може да се стигне до стопяване на дългогодишните ледове в отношенията между двете страни.
 
Според БиБиСи обаче подобни заключения може и да се прибързани.
 
Британската обществена медия припомня, че ислямската република е оказвала съдействие на Съединените щати и преди. Двете държави, например, се съюзяват през 2010-та година в инициативата иракският премиер Нури Малики да остане на власт след изборите, въпреки че коалицията му спечели по-малко места в парламента.
 
През 2001-ва година Иран помага на Съединените щати за инвазията в Афганистан. Техеран споделя разузнавателна информация и дори предлага да работи под американско командване за обучението на афганистанската армия.
 
Ситуацията сега е сходна – иранци и американци имат общ враг в лицето на ислямистките бунтовници. Но има и сериозни разминавания в позициите на Иран и САЩ за това какви са причините за случващото се в Ирак.
 
Според Вашингтон основната вина е в премиера Малики и неговата авторитарна политика, насочена към множество привилегии за шиитското население за сметка на сунитите. Именно по тази причина етническото малцинство се обръща за защита към екстремистите.

По време на американската окупация сунитите не само не подкрепяха терористите, но дори се бореха срещу тях. Сега обаче сунитското население не вярва на правителството и Съединените щати са все по-убедени, че Малики не може да обедини страната. Именно затова Барак Обама се въздържа от военна помощ за Ирак – той просто не вярва, че настоящият премиер заслужава това доверие.

За Иран обаче Нури Малики е изключително важен съюзник – именно той отвори иракското въздушно пространство за иранските доставки на оръжия за режима на Башар Асад в Сирия. Техеран иска ограничаване на бунтовническата заплаха, но без да губи влиянието си във висшите етажи на иракската власт. Освен това иранците държат на шиитското господство. 
 
Именно заради желанието на Иран да задържи етническото неравенство в Ирак, Съединените щати не искат прекалено тясно сътрудничество с иранците. Защото така трудно ще бъде спечелено благоволението на сунитите.

Освен това сериозна намеса на Техеран ще засили и без това голямото му влияние върху иракската власт, което трудно ще бъде допуснато от Вашингтон.
 
Сериозни притесния в тази връзка имат и регионални сили като Саудитска Арабия. Рияд отдавна настоява, че свалянето на режима на Саддам Хюсеин на практика е предало Ирак в ирански ръце. 
 
Неслучайно Саудитска Арабия отхвърля категорично варианта за чуждестранна военна намеса в Ирак и призова за сформиране на правителство на националното единство – с други думи сваляне от власт на Малики и неутрализиране на иранското влияние. 
 
Иранските лидери също са мнителни към близко сътрудичество с американците. В Техеран си спомнят много добре как помогнаха на Джордж У. Буш за инвазията в Афганистан и само година по-късно бяха поставени в “оста на злото” от същия този Буш.

Не трябва да се забравя и че върховният водач на Иран години наред заклеймява Съединените щати като зла империалистическа сила. Риториката на Али Хаменей ще олекне сериозно, ако се стигне до официално тясно сътрудничество с тази сила.

Затова, поне към момента, стопяване на ледовете между Техеран и Вашингтон трудно може да има.